ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Реформираната ни (уж) Конституция обещава само едно – проблеми, проблеми, проблеми…

Ива Митева

Ива Митева, бивш председател на Народното събрание, пред „БАНКЕРЪ“ – част I

Г-жо Митева, предишният ни разговор – на 21 ноември 2023 г., приключи с нещо, което вече е тема № 1 – състоянието на регулаторните и контролните органи. Тогава зададохте въпроса „Защо регулаторите трябва да се уреждат на конституционно ниво, а парламентът да назначава членовете им с квалифицирано мнозинство?“ Имате ли вече отговор, който да споделите?

– Много пъти съм си задавала въпроса за смисъла от съществуването тези десетки институции – агенции, центрове, комисии, съвети. Те наистина са създадени заради това едни удобни хора да бъдат настанени на едни удобни места и да получават едно добро възнаграждение. Спомням си, че преди време с колеги от „Има такъв народ“ обсъждахме идеята да направим запитване какви допълнителни материални стимули получават всички тези структури в края на всяка година. Идеята ни беше да направим пълна картина на парите, които те наистина харчат. Тогава не успяхме да направим това питане и затова хвърлям ръкавицата към вас, медиите – направете го вие, по Закона за достъп до обществена информация.

Чудесно предизвикателство.

– Много интересно би било да видим какви отговори ще проучите. Ако се върнем на онзи мой въпрос от предишното ми гостуване в СТУДИО „БАНКЕРЪ“ и тръгнем директно от Конституцията… Ами бе приет един текст, който буди в мен недоумение: защото изборът на регулаторните органи от Народното събрание – без значение дали изцяло или частично – изобщо е „качен“ на конституционно ниво? Там има един много бланкетен текст, който казва, че Народното събрание ги избира при публичност, прозрачност, откритост, обоснованост – всички тези прекрасни характеристики, необходими за осигуряване на независимост. Добре, това значи ли, че независими ще бъдат само членовете на тези регулатори, които се избират от Народното събрание? Ами всички останали техни колеги, които ги предлага президентът или се назначават от Министерския съвет, те какво- имат право да бъдат зависими ли?

От друга страна мисля, че народните представители трябваше да малко да поотворят тълковните и синонимните речници и да видят, че тези думи – откритост, прозрачност, публичност – означават едно и също нещо. Да не говорим, че такъв текст отдавна има в Правилника на Народното събрание, но никой не спазва процедурата, описана в него. Тоест – въпросът опира до прилагането на вече написаната уредба.

В Правилника на Народното събрание, например, има един 14-дневен срок за внасяне на предложения и 14-дневен срок за обществено обсъждане след публикуването им в сайта. Интересното е, че винаги, когато парламентът е откривал такива процедури, обикновено предложенията се качват в последния възможен момент – за да има по-малко време, в което да тези предложения да седят в сайта. Защо, след като искаме публичност и прозрачност, предложенията не се качват в сайта на парламента още с внасянето им в деловодството? От друга страна, тези 14-дневни срокове винаги са намалявани и, ако погледнем последните избори на управител и подуправител на БНБ, управител и подуправители на Здравна каса, на СЕМ включително, ще видите….

– И на Сметната палата – задължително! Защото там темповете за отстраняване на предишния председател си бяха направо шампионски! .

– Точно така, там нямате 14-дневни срокове. В повечето случаи сроковете са 3-дневни, а в най-близкия до писаната уредба вариант – 7-дневни. Тоест – виждате, че парламентът непрекъснато нарушава правилата, които приема, но… също толкова непрекъснато пише нови и нови правила. И се хвали колко прозрачна и обективна била станала процедурата. От друга страна, в Конституцията вече е записано, че когато в закона е предвидено, тези органи ще се избират с квалифицирано мнозинство. Само че въпросът „Какво е това квалифицирано мнозинство?“ остава някак неизяснен. Най-малко, защото този текст е взаимстван от т. нар. органични закони в някои държави. По нашенски, разбира се, защото там ясно е казано членовете на кой орган с какво точно мнозинство се избират, докато тук всички са под един знаменател.

Дали е със 160 или със 180 гласа?

– Тоест – 50% плюс 1 от всички, дали с две трети или с три четвърти? За какво мнозинство сме се сетили и искаме да разпишем? Да не говорим, че в чл. 81, ал.2 от Конституция се казва, че Народното събрание приема законите си с мнозинство повече от половината присъстващи, освен ако Конституцията не изисква друго мнозинство. А те какво правят? Препращат от един текст към друг, който пък препраща към закони. Препратки на препратките към препратки. Това е абсолютно недопустимо. Да не говорим, че така, както е записано и прието – „Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон“, може да се стигне до абсурдни ситуации. Днес избират с обикновено мнозинство председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а след няколко месеца, ако случайно се смени управлението или се случи нещо друго – ще променим Закона за КЗК и ще запишем, че председателя се избира квалифицирано мнозинство от две трети или от три четвърти. Тоест – виждате как един и същи орган може да се избира непрекъснато, но с различно мнозинство, което си е пълен абсурд. И е абсолютно недопустимо. Да не говорим, че в самата Конституция мнозинствата са разписани много ясно – за Висшия съдебен съвет са две трети, за Инспектората към ВСС – две трети. За Конституционния съд бяха внесли предложение мнозинството също да е от две трети, но много е интересно защо това предложение някак отпадна и дори не беше предложено за гласуване. Явно решиха, че там могат да не се справят с мнозинствата.

Тоест – конюнктурата определя?

– Да, тя винаги е определяла механизмите. Когато се смени властта, Народното събрание започва да променя законите, продължителността на мандатите, както и броя на членовете на съответните органи. Целта е ясна – да прекратим мандата предсрочно и да изберем нашите хора, които да ни вършат работата. Забележете – дори и в момента – Висшият съдебен съвет и т. нар. Прокурорски съвет го правят с мандат от четири години. Защо ли го правят с мандата на органа, който ги избира – Народното събрание? Би трябвало мандатите им да се разминават, защото така е честно и това би било знак за безпристрастност и независимост. Това означава само едно – те ще бъдат зависими от всяко парламентарно мнозинство. За прокурорския съвет да не говорим – той ще е страшно зависим от политическата квота и ще се върнем към едни съвсем други времена. Поне да ги бяха направили тези мандати 3-годишни, че да не им дават възможност те да се капсулират, да се самоизолират и най-вече – да се самозабравят.

Но ето – направиха ги четири години – угодно и удобно.

– Като споменахме Сметната палата, много хора се питат защо тази институция изпадна от вниманието на конституционните реформатори и не фигурира в Основния закон, въпреки че е финансовият контрольор на цялата държавна администрация. Или пък… точно това е причината?

– Мисля, че 48-ото Народно събрание започна с един абсолютно противоконституционен акт и Конституционният съд ясно го каза. Предишният председател на Сметната палата наистина беше наистина махнат по безобразен начин, а той беше доказан експерт.

Абсолютно.

– Аз съм работила с него, когато бях в Народното събрание, а той все още не беше председател на Сметната палата. И знам колко го молеха тогава и колко го увещаваха да оглави тази институция, защото честните и почтени хора трудно приемат такива постове, защото ценят независимостта си. Той се съгласи да приеме този пост с ултимативното изискване, че ще бъде абсолютно независим. И че по никакъв начин няма да позволи някой да му влияе. Видяхте какво се случи – в един момент, когато са осъзнали, че няма как да стане тяхното, те просто го отстреляха за нула време. Интересното обаче е, че въпреки решението на Конституционния съд, след това те приемат второ решение, с което изменят правилата за избор на председател на Сметната палата и вмъкват една точка 2, според която до избора на нов председател заместник-председателят ще изпълнява неговите функции. Значи имаш решение, в което ти се казва, че освобождаването на председателя е нищожно и че този човек, който след него е изпълнявал функциите на председател, не е трябвало да ги изпълнява и трябва да върне всички заплати, командировъчни и т.н., а ти… приемаш второ решение, с което назначаваш този човек за председател! Вместо да възстановиш предишния! Защото те трябваше да възстановят предишния председател на база това решение на Конституционния съд, но не го направиха. И доколкото знам, дори са му издали забрана за влизане в Сметната палата.

Каквато и Вие имате за Народното събрание?

– Да. Чух, че и за мен има такава забрана, но не съм ходила да се разправям.

Това са ориенталски куриози – председател на Народното събрание, който няма право да влиза в Народното събрание, а председател на Сметната палата няма право да влиза в Сметната палата…

– Представяте ли си – влизането ни можело да засегне националния интерес!

Това е достойно за фейлетон.

– По отношение на текстовете – има един член 91 в Конституцията, който урежда Сметната палата, но само казва, че Народното събрание избира нейния председател, а той осъществява контрол за изпълнението на бюджета. Оттам нататък всичко е препратено към Закона за Сметната палата. Докато международните стандарти на одитните институции, включително и резолюции на ООН, са категорични: Конституцията трябва да гарантира независимостта на Сметната палата. Тоест – всичко, което е свързано с назначенията, с мандата и с правомощията трябва да го пише в Конституцията. Ето те това не го направиха. Но тръгнаха да доказват колко ще е хубаво, ако председателят на Сметната палата стане служебен министър-председател. Е, питам аз – колко ще е хубаво и независимо, когато председателят на Сметната палата престане да бъде служебен премиер, а се върне на поста си и тръгне да прави одит на служебния (си) кабинет?

Наистина е любопитно как той ще одитира себе си.

– Да, в момента мисля, че се прави такъв одит на служебния кабинет. И да – той ще одитира себе си. Виждате ли до какви абсурди стигаме! Не само това – в Закона за Сметната палата има разпоредба, която казва, че не може да бъде избрано за председател на Сметната палата лице, което през последните три години е било министър или министър-председател, или е заемало други ръководни длъжности. Ок, Вие ще ми кажете, че те ще променят закона и наистина ще го променят. Но нали тази разпоредба се е появила точно заради международните стандарти, които гарантират независимостта и безпристрастността на одитните институции като Сметната палата? Каква независимост ще гарантира един министър-председател или министър, който оглави Сметната палата? Естествено, че с действията си той ще иска да прикрие всичко, което се е случвало докато е бил в изпълнителната власт. Да не говорим, че самите тези конституционни текстове, вместо да бъдат прилагани пряко, задължително трябва да бъдат тълкувани от Конституционния съд. Просто така са направени – нескопосано.

– И препращат към обикновените закони?

– Не само. За да бъдат приложени, те трябва да бъдат тълкувани от Конституционния съд, защото те са изключително неясни. Например – когато изреждаш лицата, които могат да станат служебни премиери, трябваше да кажеш и какъв е случаят с правоотношенията им. Защото има изрична забрана – в друг текст на Конституцията, в който изрично е казано, че министър не може да заема друга държавна длъжност. Тоест – ако председателят на Сметната палата стане министър-председател, той трябва да освободи поста си. Тоест – ако искаха да му се пази мястото, трябваше да бъде уточнено – също изрично – че той излиза в неплатен отпуск и мястото му се пази. Така, както е уредено за депутата, когато стане министър. Или за магистрата, когато стане депутат. И какво ще се получи, когато дойде следващ парламент, чието мнозинството реши да не възстанови служебния премиер на предишната му длъжност, а отвори нова процедура за номинация и избор? Това са си конституционни бомби със закъснител, но… така се получава винаги, когато променяш законите или Конституцията, за да решиш някакви актуални проблеми с конкретни личности. Така законодателна политика не се прави. Конституционна реформа също…

Следва продължение…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст