ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Няма гаранции, че ЕЦБ ще започне да сваля лихвите през тази година

ЕЦБ Европейска централна банка

Заплахите, произтичащи от упоритата инфлация, ще попречат на Европейската централна банка да започне да понижава лихвените проценти през тази година, дори при реални изгледи за рецесия, предупреждава членът на банковия управителен съвет Роберт Холцман. В интервю в Давос, където участва в Световния икономически форум, председателят на Австрийската централна банка посочва, че икономиката на еврозоната разочарова и вероятно ще докаже на официалните представители на блока, че са били прекалени оптимисти когато бъдат публикувани резултатите за четвъртото тримесечие на 2023 година. Същевременно, геополитическите конфликти, най-вече този в Близкия изток, заплашват да нарушат веригите за доставки и енергийните пазари и ще продължат да оказват натиск върху цените, който ЕЦБ не може да пренебрегне.

“Геополитическата заплаха е нараснала, защото досегашните действия на хутите, според мен, могат да се окажат прелюдия към нещо много по-обхватно, което ще окаже влияние върху Суецкия канал и ще качи цените там”, коментира Холцман на 15 януари. И допълва, че “изобщо не трябва да се разчита на лихвени понижения през 2024-а”.

Инфлацията в еврозоната се понижи в близост до целевите 2% годишно на ЕЦБ, което породи спекулации за момента, в който европейските парични стратези ще прекратят най-агресивната възходяща лихвена кампания от въвеждането на еврото преди 25 години. Пазарните играчи залагат на шест лихвени редукции от по 25 базови пункта всяка, които ще започнат през април, докато икономистите прогнозират четири, като първото ще е през юни.

Холцман обаче подкрепи мнението на колегите си, включително на банковата шефка Кристин Лагард и на главния икономист на институцията Филип Лейн, че е “прекалено рано” да се говори за орязване на кредитните разходи.

В интервю за телевизия “Блумбърг” председателят на Бундесбанк Йоким Нагел също посочи, че не е дошло времето за обсъждане на облекчаване на паричната политика и че “вероятно ще трябва да се изчака до летния отпускарски сезон” преди да се вземе решение. Той подчертава, че всяко движение ще произтича от фундаменталните показатели.

Засега ЕЦБ прогнозира, че общата инфлация ще падне до 2% през второто полугодие на 2025-а, докато базовият ценови индекс (от който са изключени храните, енергията и тютюневите изделия) ще остане над този таван до края на 2026 година.

Холцман описва наблюдаваната напоследък тенденция като “странично движение” (бел. ред. – когато силите зад предлагането и търсенето са почти изравнени, което се случва в периоди на консолидация преди цените да продължат същия тренд или да тръгнат в противоположната посока) и предупреждава, че то може да продължи. Защото пазарлъците за увеличение на трудовите възнаграждения не са престанали и последните договорености в Германия, Австрия и Нидерландия насочват към “доста високи” повишения. Това се случва въпреки огласения на 15 януари икономически спад в Германия от 0.3% през четвъртото тримесечие, както и за цялата минала година – първият след пандемията.

Оценките на управителния съвет на ЕЦБ са станали “малко по-скептични” през последните месеци, твърди Холцман. Данните за четвъртото тримесечие на еврозоната ще бъдат публикувани на 30 януари и австрийците се опасяват, че след тях също няма да са чак такива оптимисти.

Банкерът не очаква “реална рецесия” в еврорегиона, а по-скоро такава, “предизвикана от външни обстоятелства”. Те биха настъпили, “ако геополитическите рискове доведат до повишение на цените на суровия петрол и на газовите котировки, което ще притисне голям брой промишлени сектори, които вече са ощетени, както дори и бранша на услугите”. При такъв сценарий “рецесията не е невъзможна”.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст