Според „новата“ Конституция, едни депутати ще са с двойно гражданство, а други – не!

Ива Митева

Ива Митева, бивш председател на Народното събрание, пред „БАНКЕРЪ“ – част II

Г-жо Митева, според тесните специалисти наистина може и да има конституционни баланси, разбъркани покрай реформата. Но, ако погледнем от малко по-различен ъгъл, дали пък не е по-добре служебното правителство да се отчита пред действащ парламент?

– Имате предвид идеята за непрекъснатостта на Народното събрание?

Да, точно това имам предвид.

– Такава непрекъснатост не може да бъде въведена по начина, по който те я въведоха. Най-малко, по една причина. Служебното правителство ще се отчита пред парламент, който е доказал, че не може да работи, не е излъчил управляващо мнозинство, в него постоянно се карат и от време на време се бият. Нали знаете, че където има постоянни караници и скандали, съгласие няма и не може да има?

Но пък може да подлага на парламентарен контрол дейността на служебния кабинет?    

Значи там личните интереси са в надмощие, корупцията се шири, а задкулисието е силно. Всъщност, Вие един такъв парламент, в който има страшно напрежение, ще го оставите да работи и да произвежда или некачествена продукция, или продукция в полза на конкретни интереси? Нима никой не знае, че в края на мандата се приемат най-опасните закони? И Вие ще оставите подобен вреден парламент да работи заедно със служебен кабинет – защо? За да ходели министрите да се отчитат… Че те и сега се отчитат, но колко и как – всички виждаме: едни заучени въпроси водят след себе си едни заучени отговори. Всичко е толкова формално, че напоследък аз дори опозиция не виждам. Такава, каквато досега е имало в парламента през годините – силна, аргументирана, с можещи и знаещи хора, с подготвени депутати. Аз такива хора не забелязвам в днешния парламент.

То опозицията – в реалния й пълноценен вид, отсъства от 15 години насам. Не е отсега.

– Да, защото явно и тя гледа да се намести.

Помним при управленията на ГЕРБ що за опозиция имаше в парламента и колко комфортна беше тя.

– Точно така. И още по-интересно има. Те не са пипнали разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от Конституцията, която гласи следното: „В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства“. В същото време обаче вкарват в Конституцията текст, според който президентът трябва да насрочи изборите не по-късно от един месец преди изтичането на правомощията на Народното събрание. Значи, от една страна имаме удължаване заради военното действие и извънредното положение, а от друга страна президентът трябва да насрочи избори за следващото Народно събрание и в едномесечен срок след вота трябва да го конституира. Тоест – до отпадане на обстоятелствата, което може да стане след няколко месеца или няколко години, действа старият парламент, защото споменатата разпоредба на чл. 64, ал. 2 не е променена. В същото време имаме избрано второ Народно събрание, което е свикано от президента и е започнало да работи. И какво правим с два парламента?

Другият голям проблем е, че те не правят разлика между мандат и срок на пълномощия. Те са се опитали да направят нещо с клетвата – че с клетвата се прекратяват правомощията. Това обаче е нещо различно. С клетвата Вие започвате да упражнявате правомощията си, но мандатът Ви започва да тече от момента на избора. Тоест – в момента на избора ние пак ще имаме две Народни събрания – 480 народни представители, които ще получават заплати и ще бъдат осигурявани. И това ще бъде в продължение на около месец, докато бъде избрано редовно правителство. Виждате ли до какви абсурди се е стигнало в тези конституционни текстове, защото никой не е мислил? Промените се правят ей така – механично. Колкото да отчетем нещо, колкото да се похвалим пред когото трябва. Като че ли конституционните промени взеха да стават някаква мода, макар тя да показва по-скоро неуважение към самата Конституция.

Добре, но по време на протестите президентът Радев и екипа му обявиха, че също имат конституционен проект, но никой така и не разбра какво пише в него. Защо, след като той – така или иначе – изпитва остро недоверие към народното представителство, не извади своя вариант и не каза „Ето, по тези въпроси така мисля аз!“?

– Да, аз и чух този призив – президентът да извади своята Конституция.

След като каза, че я е написал, нормално е да я покаже на всички.

– Да. Той има право на инициатива за изменение на Конституцията, но не е длъжен да го използва.

Да, не е длъжен.

– Особено, след като народните представители взеха инициативата в свои ръце и обявиха, че това е основната им задача и че имат знанията и уменията да я изпълнят. Най-вероятно президентът е искал да види какво те предлагат.

Хубаво, и като видя нещо, което не му хареса, защо не извади своя вариант?

– Остави ги да видим какво ще направят. Инициативата бе поета от Народното събрание по такъв начин, че на всички им беше ясно, че некоалиционното мнозинство ще отхвърли всички негови предложения. Този тип процедури са сбъркани – един написал нещо, друг – друго, трети трето… Тук трябваше да бъдат събрани на една маса всички компетентни хора по материята, включително представителите на съдебната власт.

И юридически компетентните граждански организации…

– Да, наистина. Къде изчезнаха всички тези недоволни фондации, сдружения и граждански инициативи? Защо, откакто съществува т. нар. сглобка, те вече са доволни и всичко е мирно и тихо? Вие да ги чувате, защото аз нито ги чувам, нито ги виждам?

Те стават гласовити в определени моменти.

– Да, дори започват да се карат на висок глас и да крещят. Може би заради това президентът не сложи своя проект на масата, тъй като цялата инициатива бе в ръцете на „другата страна“.

Питам, защото днес той атакува включително и идеята за двойното гражданство, а преди години дори я рекламираше пред българите в чужбина. Не като нещо друго, като възможност и те да участват в управлението на страната въпреки двойното си гражданство.

– Знаете ли – българските граждани в чужбина са били може би най-лъгани през годините. В началото на прехода в чужбина е трябвало да се гласува за Велико народно събрание. И знаете ли какво се е получило? След първия тур бюлетините не са могли да пристигнат навреме и затова лидерите на СДС и БСП, председателят на ЦИК и държавния глава, който тогава се титулуваше „Председател (президент)“, в нарушение на закона решават на втория тур да няма гласуване в чужбина. И са лишили всички български граждани зад граница от правото да гласуват. Представяте ли си докъде сме стигнали?

Тъй като много пъти е ставало дума за дисертацията ми, в която съм разгледала периода от 90-те години на миналия век до днешно време, с чиста съвест мога да кажа, че изкривяването е тръгнало още от началото на прехода – с Великото народно събрание и с всички взети тогава решения, включително Конституцията и смесената система.

Когато партийните компромиси надделяват, винаги експертизата страда.

– Точно – смесената система, която бе приложена тогава, беше механично „скърпена“ и даде печелившия бонус на БСП. И този бонус дойде от едни места, на които те нямаха право, но… системата им ги даде.

Години по-късно БСП се сети за това, но чак когато загуби от една такава смесена система.

– Точно така, защото я преповтори.

И си вкара автогол.

– Да, отново преписа тази система, но отново механично. И тогава, между другото, Борисов вместо със 103-ма, се оказа със  116 народни представители. Точно заради този бонус. Така че проблемите с българите зад граница наистина тръгват още от 90-е години. Имаше дори изборен район „Чужбина“ – и него ту го внасяха, ту го приемаха, ту го отменяха. Непрекъснато лъгаха хората, продължават да ги лъжат и днес. Внесъл си законопроект, предложил си отпадане на двойното гражданство, бъди така добър да го отстояваш докрай. И то с реални мотиви.

Да – има едно решение срещу Молдова, да – България е направила резерва по конвенцията, но има много доводи, които подкрепят отпадането на двойното гражданство. По въпроса има широка практика на Европейския съд по правата на човека, но и там отговорите не са еднозначни. В момента даже спорим с колеги за текста, свързан с министрите – защото е написан така, че изобщо не става ясно може ли човек с двойно гражданство да стане министър, или не може.

По това, което са дали като някаква аргументация, уж може. Аз обаче като чета текста, смятам, че не може, защото от старата разпоредба е отпаднала думичката „само“.

Досега чл. 110 от Конституцията гласеше: „Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители“.

В момента тази разпоредба изглежда така: „Членове на Министерския съвет могат да бъдат български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители, като условието по чл. 65, ал. 1, изречение второ не се прилага“.

Налага се да припомня какво изисква прословутото второ изречение на чл 65, ал. 1 от Конституцията: „За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната“.

И… веднага да цитирам какво гласи старателно заобикаляното първо изречение от тази алинея: „За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода“.

Видяхме ли сега докъде я докарахме? От една страна бъдещият министър трябва да отговаря на изискванията за народен представител, но от друга – той може и да не отговаря на изискването да е живял 18 месеца в страната. И кой точно ще определя кой кандидат-министър на кое от двете условия е длъжен да отговаря? Разбирате ли в какви абсурди са ни вкарали конституционните реформатори? Да не говорим за другия забележителен абсурд, който въведоха – за да станеш депутат, трябва да си живял в родината година и половина без прекъсване. Нищо, че като влезеш в парламента, на практика от теб нищо не зависи – натискаш едни бутони, изказваш някакво мнение и това е.

В същото време, ако искаш да станеш министър, изобщо не е важно къде си живял, защо си живял точно там и с какво си вадил хляба си. Просто се връщаш днес, а утре вече си поел поста. Прекрасно, но дали някой си дава сметка, че не друг, а членовете на Министерския съвет, т.е. премиерът и министрите осъществяват вътрешната и външната политика на държавата България? А дали изобщо си е направил труда да види колко опасно е там двойното гражданство?

Следва продължение…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст