ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Защо 2023 г. беше най-топлата година в историята?

„Голяма част от глобалното затопляне се дължи на човека. Не само през 2023 г., но и като цяло.“ Това бяха думите на климатологът д-р Симеон Матев, който направи онлайн презентация на тема „Защо 2023 г. беше най-топлата в света и в България?“

Симеон Матев е защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Той е член на авторския екип на „Климатека“, има богат медиен опит и е бил в екипа „Времето“ на почти всички наши телевизии – както зад кадър, така и в ефир.

Както вече знаем –

2023 г. е призната за най-горещата година в историята,

като резултат от множество фактори – парникови газове, феномените „Ел Ниньо“ и „Ла Ниня“, изригването на вулкана Хунга-Тонга в Тихия океан през 2022 г., както и много други.

Изследвания сочат, че атмосферните концентрации на въглероден диоксид и метан през 2023 г. са били по-високи от когато и да било. Като въглеродният диоксид е достигнал

най-високите си стойности от 2 милиона години насам, а метана – от 800 000 години.

От голямо значение е и прехода от „Ла Ниня“ (студената фаза на явлението) към „Ел Ниньо“ (топлата фаза на явлението). В началото на 2023-а, 3-годишната „Ла Ниня“ отслабна и премина в неутрална фаза. Първите признаци на „Ел Ниньо“ се появиха през пролетта, а през юли официално настъпи. Въпреки обстоятелствата, явлението не се оказа толкова силно като през 1997 г. и през 2015 година. Именно заради това, климатолозите по света останаха изненадани от горещините през 2023-а, защото очакваха рекордните температури да са тази година.

По думите му, изригването на Хунга-Тонга е едно от най-мощните – в пъти по-силно от изригванията на Кракатау и Пинатубо. Височината на стълба му достига 57 километра като ширината на основата му е 5 километра, а във високата част – 260 километра. В резултат на гигантската експлозия,

в атмосферата са изхвърлени чудовищни количества газове и пепел.

Горските пожари в Хавай, Канада и Европа също доведоха до загуба на много животи, домове и мащабно замърсяване на въздуха. А наводненията, свързани с екстремните валежи от средиземноморския циклон „Даниел“, засегнаха България, Гърция, Турция и Либия.

Според Световната здравна организация (СЗО), климатичните промени са увеличили смъртността на планетата, защото водят до топлинен стрес, до увреждане на белите дробове и до…бум на комарите, пренасящи заразни болести.

Социално-икономическите въздействия се изразяват в предизвикателства за агробизнеса и наличието на водни ресурси. Наблюдава се още изостряне на енергийната криза, както и трудности в туризма.

Симеон Матев представи данни, които сочат, че през последните три десетилетия

средната температура в България се е повишила с около 1 градус

а след 2011 г. не сме имали година, чиято средна температура да е под нормата.

Миналата година е по-топла, спрямо предишните рекордьори – 0.4 градуса от 2022 г., и с 0.55 градуса спрямо 2019 година.

Той допълни, че най-изразените аномалии у нас са били отчетени в Централния Предбалкан, в централните части на Дунавската равнина, в Североизточна България и по Черноморското крайбрежие.

В заключение, климатологът “обеща”, че през 2024 г. ни чакат нови рекорди. „Ел Ниньо“ ще приключи в средата на годината, но ще усещаме “дъха” му поне до края на есента. Като прогнозираната средна глобална температура – за 11-та поредна година – ще е с около градус и половина по-висока от прединдустриалните нива. Екстремните природни явления също ще са повече на брой и с по-голям териториален обхват.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст