Най-голямата теория на конспирацията в музиката е “Пол е мъртъв”. Разказваме ви за нея днес, на 16 януари – в деня на “Бийтълс”. Като заклети фенове на “Великолепната четворка”, вероятно сте чували какви ли не истории и теории, свързани с нея.
От “The Beatles Story”, които се гордеят, че са аранжирали най-голямата постоянна изложба, посветена на “Бийтълс”, посочват, че освен стенограми на частни разговори, които са водили четиримата в студиото, имат и всякакви други анализи, свързани с групата, достъпни за четене.
Но да бъдеш най-документираната група на всички времена не е свързано само със забавни факти, а и с невероятни теории и заключения. Какво се случва, когато феновете направят още една крачка напред в анализите си и започнат да търсят скрити значения? Когато слушателите откриват тайни послания в записите, прослушвайки ги отзад напред? Всеки фен на “Бийтълс” може да отговори на този въпрос – раждат се конспирации, като легендарната теория “Пол е мъртъв”.
Теорията…
Теорията гласи, че на 9 ноември 1966 г. Пол Маккартни загива трагично в автомобилна катастрофа, на път за вкъщи, след работа по албума “Sgt. Pepper” в студиото. “Бийтълс”, желаейки да спестят на феновете си мъката по Пол, а и самите те да се справят със загубата на своя колега, решават да скрият истината (може би не по своя воля) и заменят Пол с победителя в конкурса за двойник на Пол Маккартни – “Уилям Кембъл” или “Били Шиърс”.
В годините след трагичния инцидент останалите членове на “Бийтълс” се разкъсват от чувство за вина и започват да оставят улики и послания в музиката и материалите си, за да съобщят истината на феновете.
Истината…
В действителност няма доказателства в подкрепа на тази история. Въпреки че по това време Пол участва в две автомобилни катастрофи, многобройни свидетели и самият Пол потвърждават скоро след това, че е напълно здрав.
Освен това няма доказателства, че някога се е провеждал конкурс за двойници, а и няма следи от съществуването на Уилям Кембъл. С изключение на няколко странни намеци тук и там, слухът така и не набира сила през следващите две години до 17 септември 1969 г., когато студент на име Тим Харпър публикува статия, озаглавена “Мъртъв ли е бийтълсът Пол Маккартни?” в студентския вестник на американския университет „Дрейк“ в Айова. Статията се приема за първата публикувана работа по теорията “Пол е мъртъв” и за катализатор на превръщането на конспирацията от неуместен мит в международен феномен.
“Много от нас, заради Виетнам и така наречения истаблишмънт, бяха готови да повярват на почти всякакъв вид конспирация” – твърди Тим Харпър (Drake Times-Delphic, 1969 година)
След излизането на статията един от слушателите на детройтската радиостанция WKNR-FM информира диджей Ръс Гиб за слуха на живо в ефир. Заинтригуван, Гиб и други активни слушатели прекарват остатъка от предаването в обсъждане на слуха и любопитните улики. Няколко други радиостанции в района на Ню Йорк подхващат този слух през следващите седмици, включително WABC, чиято аудитория по време на дискусията в ранните часове на 21 октомври 1969 г. обхваща 38 американски щата.
Не след дълго слухът става известен в целия свят и най-голямата теория на конспирацията в популярната музика добива огромна популярност.
“Някой от офиса ми се обади и каза: “Виж, Пол, ти си мъртъв”. А аз казах: О, не съм съгласен с това” – разказва Пол Маккартни (Rolling Stone, 1974 година).
“Доказателствата”…
През всичките 50 години след като конспирацията за първи път придобива международна известност, феновете на “Бийтълс” по целия свят представят свои собствени идеи като подкрепящи “доказателства”. Макар че повечето от тях са пресилени, няколко от тях с времето се превърнаха в аргументи на конспирацията, заради необичайния си, макар и случаен характер.
Джон Ленън не скрива раздразнението си от хората, които се вторачват твърде много в текстовите послания на песните на “Бийтълс” и в отговор на това през 1968 г. написва “Glass Onion”, за да обърка нарочно тази част от феновете. По ирония на съдбата, привържениците на конспиративните теории “Пол е мъртъв” възприемат текста като признание за смъртта на Пол, особено фразите: “Well here’s another clue for you all /The walrus was Paul” (“Ето още една улика за всички вас / Моржът беше Пол”). Феновете предположиха, че това е не само препратка към песента “I Am the Walrus”, написана от Джон Ленън за албума “Magical Mystery Tour”, но и по-конкретно към обложката на албума.
Обложката изобразява членовете на групата в костюми, облечени като животни, три от които са застанали рамо до рамо, облечени в бяла “кожа”, докато един член (моржът) се появява отделно от останалите, облечен изцяло в черно – цвят, който предимно се свързва с носенето на траур.
Въпреки че това може да изглежда странно съвпадение, феновете често са развенчавали така наречените “доказателства”, тъй като Джон не само е написал и изпял “I Am the Walrus”, но може да бъде видян, облечен в същия костюм на морж във филма “Magical Mystery Tour”.
Друг популярен повод за дискусия около конспирацията е обложката на албума Abbey Road, на която Пол е изобразен да върви бос и не в крак с останалите бийтълси (в някои култури мъртвите се погребват без обувки). Някои фенове възприемат обложката на албума като болезнена символика на погребална процесия, като белият костюм на Джон олицетворява цвета на траура в някои източни религии, дънките на Джордж символизират гробаря, а черният костюм на Ринго е традиционно погребално облекло. Въпреки че това е интересна теория, реалността е много по-правдоподобна. На други снимки, направени по време на фотосесията, се вижда че Пол носи сандали и според свидетели, ги е събул, защото са му били неудобни. Освен това изборът им на облекло е бил напълно обичаен за начина, по който са се обличали по онова време. Други посочиха, че на снимката Пол държи цигарата си в дясната ръка, въпреки че е левичар. В действителност Пол почти винаги е държал цигарата си в тази ръка.
“Казаха, че съм бил облечен в бял религиозен костюм. Искам да кажа, дали Хъмфри Богарт е носил бял религиозен костюм? Всичко, което имам, е един хубав костюм на Хъмфри Богарт” – отговаря Джон Ленън на упреците (WKNR, 1969 година).
Няколко други “улики”, открити от феновете, включват тайни послания, които могат да се чуят в различни песни на “Бийтълс”. Един от популярните примери е предположението, че Джон Ленън може да бъде чут да казва “Аз погребах Пол”(I buried Paul) във финалната част на “Strawberry Fields Forever”. Както може да се чуе по-ясно във версията на тази песен от албума Anthology 2, Джон всъщност казва тук “Cranberry sauce”(„Кранбери сос“) – странен текст, типичен за хумора на Джон. Други улики са изтъкнати от фенове, които пускат различни песни на “Бийтълс” наобратно, като например предполагаемото послание “Turn me on, dead man”(Включи ме, мъртвецо), скрито във вокалния цикъл “Number nine” в “Revolution 9”, или текстът “monsieur, monsieur, monsieur, how about another one?” в “I’m So Tired”, който звучи подозрително като “Paul is dead, man, miss him, miss him”(Пол е мъртъв, липсва ми, липсва ми).
Макар и интересни находки, подобни примери многократно са опровергавани, че не са нищо повече от съвпадения. Всъщност тенденцията да се търсят тайни послания от възпроизвеждането на песните наобратно съществува от десетилетия.
Няколко други популярни групи от XX век също са имали своя дял в мрачните конспиративни теории, като AC/DC, „The Eagles“ и „Led Zeppelin“, които понякога са били обвинявани, че в резултат на тази тенденция промиват мозъците на слушателите със сатанински послания.
“Тези ненормалници бяха прави, когато казаха, че си мъртъв” – провокира Джон Ленън (“How Do You Sleep”, 1971 година)
Въпреки че винаги ще има фенове, които вярват в историята “Пол е мъртъв”, повечето я смятат за дивна теория на конспирацията. Въпреки това, никога преди и след това не е имало такова уникално културно събитие. За разлика от други големи конспиративни теории, които едва привличат вниманието на водещите печатни издания, в края на 1969 г. вестници, списания, радиостанции и дори телевизионни мрежи по целия свят се питат дали Пол наистина е мъртъв. Това, което започна като слух и завърши като международен феномен, сега завинаги ще бъде известно като най-голямата музикална теория на конспирацията и винаги ще се помни заедно с най-великата група, живяла някога.
Тук може да научите повече за конспиративната теория.
