Финансовият министър Асен Василев е осъден на първа инстанция да обезщети с 5000 лв. бившия депутат от „Има такъв народ“ Любомир Каримански за изказване, окачествено като клевета. Претенцията е удовлетворена само частично от състав на Софийски градски съд, като исканият размер е 26 000 лв. и вероятно делото ще продължи пред горната инстанция.
Василев беше призован да отговаря за свое интервю през април 2022 г., когато Каримански беше председател на парламентарната комисията по бюджет и финанси и кандидат за управител на Българската народна банка. Негов съперник за поста беше издигнатия от „Продължаваме промяната“ Андрей Гюров. Именно покрай оценка в негова подкрепа Асен Василев докачи Каримански със случай от 2015 г., когато последният е изпълнителен директор на търговска банка.
След уверението си в безупречна репутация на Гюров, Василев е попитан дали това означава, че Каримански няма такава. Отговорът гласи: „Мисля, че това, което се видя през последната седмица, а и което той сам каза… той е сложил подписа си под документ, с който 1 милион, мисля, че лева, на вложител на банката, на която той е бил изпълнителен директор, са били откраднати“.
Доколкото стана ясно от медийни публикации, частната банка е ощетила с близо 1.2 млн. лв. дружеството – вложител „ДИГ-94“, което я осъжда да му върне тези пари. Вместо на него обаче банката изплаща сумата на социално слабо лице, вписано спешно като фиктивен управител. Измамата била разкрита, след което фирмата успяла да си възстанови дължимото.
Без да отрича наличието на въпросния случай тезата на Любомир Каримански е, че не е осъждан нито за кражба, нито за друго престъпление. Освен това нямало претенции срещу него за откраднати суми с негов подпис, а и не бил казвал че се е подписал под документи за изплащане на парите на фиктивния управител. Същевременно изказването на Василев уронило авторитета му в обществото, засегнало достойнството и доброто му име, а в добавка му докарало здравословни проблеми и емоционално напрежение.
Асен Василев пък заявява, че самата банка е потвърдила двукратно плащане по случая – веднъж по споразумението с фиктивния управител и втори път – чрез усвояване на гаранцията, внесена по сметка на съда за спиране на изпълнението на въззивното решение, обжалвано от нея пред върховния касационен съд. Финансовият министър твърди, че няма как Каримански да се е засегнал точно от неговото изказване, защото далеч по-рано са били публикувани журналистически материали по случая с внушения, че става дума за измама.
Именно това служи за оценка на претенцията, като присъденото обезщетение е съобразено с липсата на изненада у пострадалия, който в качеството си на публична фигура следва да има по-висок праг на търпимост към критични изказвания. От съдебното решение става ясно, че няма спор около въпросното неправомерно плащане, като не се потвърждава, но и не се отрича полагането на подписа отстрана на Каримански
„На фона на отрицателното си мнение, на каквото безспорно всеки има право, Василев е изразил твърдение, което прекрачва границите на свободата на мнение. Дори и подписът под споразумението да е положен от Любомир Каримански като изпълнителен директор на банката през 2015 г., този факт е тенденциозно поднесен от Василев и внушава съпричастност на ищеца към престъпно деяние.
Влязлото в сила въззивно решение подлежи на изпълнение, а сключването на споразумение с кредитора не е противоправно деяние, а израз на добра воля за окончателно уреждане на финансовите отношения между правните субекти.
Неправомерното фактическо плащане на мним представител на кредитора или неправомерно усвояване на гаранцията, внесена по сметка на ВКС съгласно чл. 282, ал. 2 от ГПК не води до извода, че представителят на банката е участник в увреждането на представляваната от него институция.
С други думи, дори и подписът под споразумението действително да е положен от Любомир Каримански, внушението, че това е достатъчно, за да го направи съпричастен към престъпление „кражба“ е твърде тежко за авторитета и личното достойнство на ищеца“, се казва в решението.
