Финансовият министър Асен Василев призова по време на първото за годината заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси в Брюксел, европейските институции да ускорят работата по намиране на решения за използване на замразените и обездвижени руски активи. В сряда (17 януари) той посочи, че ситуацията в Украйна става критична и ЕС трябва да действа бързо. Подобно изказване на министър от държава членка, която не е замразила дори една руска копейка, меко казано е повече от интересно.
Василев изрази съжаление, че през декември 2023 г. не беше постигнато споразумение по Механизма за Украйна, който бе блокиран от Унгария, както и надежда, че проблемът ще бъде решен в началото на февруари, когато ще се проведе среща на върха. Финансовият ни министър подчерта, че ЕС не може да позволи обвързването на подкрепата за Украйна с каквито и да било вътрешни или външни проблеми на Общността. И подчерта, че всички решения по повод
използването на замразените руски активи,
трябва да бъдат в строго съответствие с международното право.
В същото време България продължава да е сред малкото страни в Европа, която не е замразила каквито и да е било руски активи. Нищо, че през юли – на поредната среща в Брюксел – Асен Василев повдигна абсолютно същата тема.
„Предлагаме да бъде дискутирана правната възможност замразените руски активи да бъдат насочени към фонд за компенсация на жертвите от войната в Украйна и да се използват още преди края на военните действия, както и под формата на репарации“, посочи той.
След нахлуването на Русия в Украйна Западът замрази активи на Руската централна банка в размер на 260 млрд. евро, а страните обмислят как могат да ги използват в полза на Киев.
Тези активи станаха още по-ценен ресурс, след като Конгресът в САЩ блокира пакет от финансова помощ за Украйна и други страни в конфликти на стойност 46 млрд. долара, а ЕС се бори с ветото на Унгария върху подкрепа от 50 млрд. евро, която трябва да помогне на Украйна през следващите четири години.
САЩ твърдят, че
руските активи могат да бъдат конфискувани
в съответствие с международното право. Досега обаче правителствата на държавите от Г-7 се въздържаха от подобен ход, опасявайки се, че доста чуждестранни инвеститори просто ще се оттеглят.
Другото притеснение е, че ще се започнат дълги и скъпи съдебни процеси, докато парите за Киев са необходими веднага, не само за да изплаща заплати и пенсии, а и за осигуряване на достатъчно бойна техника, оръжия и боеприпаси.
Една от обсъжданите идеи е съюзниците на Украйна да декларират загуби в резултат на руската агресия. Това обаче могат да направят само държавите, които отпускат помощ за Киев и чиито икономики и въоръжени сили търпят директни щети от руската инвазия.
САЩ предлагат конфискуваните руски средства да се отпускат на траншове от институции като Европейската банка за възстановяване и развитие или Европейската инвестиционна банка. Но…
под формата на своеобразен “аванс” за репарациите,
които по-късно Русия ще дължи на Украйна по силата на международното право. Европейски юристи обаче се опасяват, че това едва ли ще се случи, защото парите на централните банки са защитени от международното право и изземването им може да дестабилизира финансовата система.
Изземването на активи вече има прецедент, а именно международно наложените компенсации на Ирак след агресията в Кувейт през 1990 година. Багдад изплати дължимото на части, като последния транш бе преведен преди две години. Едва ли обаче Украйна може да си позволи да чака толкова дълго.
Поради тези и още много причини, Европейският съюз, Съединените щати и Г-7 проучват редица варианти, така че нашият финансов министър едва ли ги е изненадал с предложението си. Всъщност, ако той искаше това да се случи, щеше да съобщи, че България
вече не е единствената държава членка на ЕС,
която все още не е наложила санкции на нито един руски гражданин и на нито една руска компания, включени в санкционния списък на блока. За съжаление обаче тази изненада за пореден път беше отложена за… много мъглявото и много далечно бъдеще.
