Ще се роди ли този път нещо смислено или отново ще стигнем до познатия модел “напънала се планината и родила… мишка”
Законопроектът за промените в Закона за устройство на черноморското крайбрежие отново се затъркаля из комисиите в Народното събрание. Тази седмица (на 16-ти януари) изтече крайният срок за предложения, към един от най-критикуваните проекто-нормативи.
Внесеното от народните представители Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Делян Пеевски предложение за промени в този закон макар и одобрено на първо четене от комисията по околната среда и водите в края на ноември м.г. , трудно можеше да бъде „преглътнато“ от обществото, а още по-малко от еко организациите у нас.
Макар, че в мотивите му много бодро да беше записано: „с настоящите текстове се спират възможностите за реализиране на одобрените в годините и влезли в сила общи и подробни устройствени планове, допуснати за прилагане в отклонение от текстовете на този закон и предвиждащи застрояване в непосредствена близост до морския бряг зад плажовете за природосъобразен туризъм“, това далеч не успя да заблуди радетелите за запазване на природата около родния бряг.
Както „Банкеръ“ информира в публикацията си от края на октомври миналата година „Ремонтът на Закона за Черноморското крайбрежие е и безполезен, и опасен“, обещаният още през пролетта на 2023 г. законопроект, освен че се забави доволно дълго време, си беше едно безумие. Естествено подчинен на типичния стил на т. нар. управленска сглобка. Или казано накратко просто той удобно беше „пропуснат“ да бъде подложен на задължителните обществени консултации и не бе обсъден с нито едно държавно ведомство или пък със съответния орган на местното самоуправление.
Но тъй като въпросът с опазването на българското Черноморие и
многогодишното поетапно ликвидиране на природата,
нямаше как да бъде заметено под килима, той все пак се наложи да влезе в дневния ред на депутатите. Още повече, че доста понатежаваше фактът, че десетилетия наред природозащитниците правеха неуспешни опити да се противопоставят на все по-мащабната „бетонна“ инвазия, гарантирана чрез доволно употребените приватизационни (уж) схеми, безогледното „усвояване“ на публичната държавна собственост и погазването на купища закони. Така, че волю–неволю народните ни представители „кандисаха“ да се заемат с темата.
В претупването й обаче, взе че се роди поредното недоносче. И резонно през есента на миналата година то беше сериозно разкритикувано от екозащитниците от „Зелени закони”. Те съвместно с активната работа на бившия заместник-министър на околната среда Тома Белев, направиха обстоен анализ на проекто-документа от който стана ясно, че предвидените промени изобщо нямат за цел да опазят Черноморието от презастрояване.
Тъкмо обратното – въпросният ремонт даже беше на път да отмени ключови победи на гражданското общество, постигнати след скандала „Дюнигейт” и довели до по-добро опазване на дюните.
За пореден път нашите нормотворци бяха сътворили не просто нещо като нищо, но и бяха на път да създадат огромни рискове за застрояване на плажовете и дюните чрез незаконни подробни устройствени планове.
Затова и експертите на „Зелени закони” предложиха проекта за ремонт на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие да бъде изтеглен, а текстовете в него – изчистени, прецезирани и подложени на обсъждане до постигане на обществен консенсус по въпроса. И настояха законопроектът да бъде изтеглен поради липса на консенсус между заинтересованите обществени групи и политиците, а повторното му внасяне да стане едва след консенсус около неговия най-смислен и полезен вариант.
Сега
отново изниква въпросът дали има шанс
в проекто-норматива да бъдат добавени преди окончателното му приемане поне минимални мерки, които да спрат застрояването и да осигурят изпълнението на целите на закона. А нека не забравяме, че сред тях са „опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие” и „възстановяване и опазване на естествения ландшафт и културно-историческото наследство”?
Тук е моментът да уточним, че към момена в 49-тото Народно събрание има внесени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Единият е на ДПС и той все още не е гледан в пленарна зала, но той предлага само текстове за достъп до морето на хора с увреждания. Другият законопроект, за който говорим е именно този за който от „Зелени закони” бяха категорични, че съдържа опасни разпоредби, които могат да доведат до презастрояване на морския бряг. При разглеждането му в комисии и на когато през декември миналото година мина на първо четене в зала беше декларирано, че най-опасните за природата и морския бряг разпоредби ще бъдат оттеглени.
Водени от идеята, че все още има шанс българското черноморско крайбрежие да не бъде застроено изцяло и да бъде спасено поне част от него за идващите поколения, както и че всяко усилие за българската природа си заслужава, за пореден път от гражданската инициатива са се опитали да събрат идеите на различните заинтересовани страни, включително тези, внесени през 2021 г. в 45-о Народно събрание и дискутирани в 49-о Народно събрание през май 2023 г., за които тогава „Банкеръ“ информира в публикацията си „Законът за устройството на Черноморското крайбрежие е пред 29-ия си ремонт“ , с цел да бъдат облечени в законови текстове и да бъдат представим на народните представители с идеята поне част от тях да бъдат припознати и внесени като предложения между първо и второ четене.
А предложенията са съвсем конкретизирани.
И преследват няколко основни цели. Първата от тях е опазване на публичния характер на всички брегоукрепителни и брегозащитни системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите. Както и създаване на възможност на всички заинтересовани лица да инициират промяна на специализраните карти, съобщават от организацията.
Втората е премахване концесионирането на плажове, които са в защитени територии по Закона за защитените територии.
Природозащитниците настояват „При констатирано нарушение на концесионен договор, довело до увреждане на крайбрежната плажна ивица, защитени растителни или животински видове, или защитени природни местообитания, включително, но не само, чрез извършване на строително-монтажни работи, в това число изкопи и насипи извън тези по чл. 151, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, или чрез увреждане на пясъчни дюни, договорът се прекратява едностранно от концедента“.
Според тях, по този начин ще се създадат условия за опазване на плажовете, дюните и тяхното биологично разнообразие от недобросъвестни концесионери, смятат екозащитниците.
Поискани са и промени, които касаят изкупуването на „имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, попадащи в границите на зона „А” и зона „Б”, могат да се изкупуват за постигане на целите по чл. 2 от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Средствата за изкупуването се определят ежегодно с държавния бюджет“.
От предложенията става ясно, че те засягат и Общите устройствени планове на общините, които не могат да предвиждат урбанизация на повече от половината от площта териториите от зони „А” и „Б”.
От „Зелени закони“ подчертават, че това предложение отразява становището на Гражданските групи за запазване на Дуранкулак, Камен бряг, Карадере, Иракли и Синеморец. То обаче е нереципрочно спрямо други плажове с настоящ статут за „природосъобразен туризъм”, опазващи сравнимо или по-приоритетно природно наследство и може да породи основателен публичен въпрос дали е решен проблема „подпорната Стена при Алепу“ или други сходни проблеми . И задават въпроса защо не е решен и се действа избирателно само за малък дял от всички проблемни застроявания по черноморското крайбрежие?!
В предложената от тях редакция са включени всички плажове, обявени за опазване на местообитания и местообитания на видове и включени с тази цел в мрежата НАТУРА 2000 и за които при коректно провеждане на процедурите за Оценка за съвместимостта би следвало те да са с отрицателен резултат спрямо проекти за застрояване. По същество предложението води до сериозно пестене на административен ресурс и намаляване на корупцията.
От организацията настояват за създаване на инструмент за разрешаване на съществуващите противоречия между частната собственост и публичните цели на имотите в зони “А’ и “Б” чрез доброволно изкупуване на пазарни цени. И напомнят, че общата площ на дюните у нас по данни на МРРБ е 4654 дка, от които 3272 декара са частна собственост, а от тях 2300 декара са урегулирани поземлени имоти.
От обединените становища на различни организации става ясно, че обхватът на защитените плажове трябва да бъде разширен и в него да влязат морските плажове „с. Ново Оряхово“, „Липите“ ,„Листи”, „Силистар”, „Аркутино”, „Дюни Алепу”„Паша дере 1” и „Дюни юг”.
Какво ще се случи между първото и второто четене на закона, обаче все още не е ясно.
