ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Одобрени за саниране сгради са 756 сгради в 102 общини, съобщи Андрей Цеков

“В рамките на кандидатстването са получени 3068 проектни предложения на обща стойност 3 972 426 084 лева или четири пъти над предполагаемия ресурс. Класирани са 756 многофамилни жилищни сгради в 102 общини от общо подадени 3068 проектни предложения от 152 общини”. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков. Той бе излушан в парламента и даде повече информация относно процеса на енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в страната по предложение на БСП.

Министърът посочи, че трябва да се направи ясно разграничение между Националната програма за енергийна ефективност и настоящата процедура, която е част от инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Той уточни, че неговото изложение ще касае настоящата процедура.

Цеков обясни, че процедурата е била открита на 20 декември 2022 г. от заместник-министъра на регионалното развитие, като със същата заповед са утвърдени насоките за кандидатстване. Кандидатстването е стартирало на 20 декември 2022 г., а крайният срок за подаване на проектни предложения е бил 31 март, а впоследствие е удължен до 31 май 2023 година. 

Министърът посочи, че в самите насоки за кандидатстване ясно е бил дефиниран общият

максимален размер на помощта – 1.129 млрд. лева. 

Допустими бенефициенти са били сдружения на собственици в многофамилни жилищни сгради, които са проектирани след 26 април 1999 година. Процедурата е била достъпна за кандидатстване за бенефициенти от цялата страна. Той обясни, че е бил възприет подход към най-големи енергийни спестявания и най-големи спестявания на парникови газове.

Цеков обърна внимание и че в точка 4 от насоките е определна максимална стойност на допустимо финансиране на една община, като най-големият лимит е 150 млн. лв. за Столична обшина. Той добави и че тези лимити не представляват гарантиран обем на финансиране. Според него, ако министерството не е било въвело лимити, средствата са щели да бъдат разпределени в 15 големи общини.

Андрей Цеков бе категоричен и че

проблемите, свързани с настоящата процедура

не се коренят в методиката на оценка или начина, по който е извършена оценка. Според него проблемът е социален и е свързан с недостига на средства в държавата за пълно обновяване на целия частен жилищен фонд, проектиран преди 1999 година.

Министърът съобщи и че по негова преценка в момента в държавата има около 5500 многофамилни жилищни сгради, които се нуждаят от саниране. Той добави, че от тях 2100 са санирани по националната програма. В момента по етап I ще бъдат предоставени средства за 756 сгради. Цеков допълни и че етап II, който стартира и който трябва да приключи на 29 октомври ще подсигури още 282 млн. лв., макар и с 20% самофинансиране, и ще “покрие” още около 200 сгради.

Той обясни и че

ведомството разполага с целеви средства за саниране

по Програмата за развитие на регионите в размер на още 409 млн. лв., които ще бъдат обявени като процедури и предоставени на гражданите до края на 2024 година. Цеков посочи, че оттам насетне политиката по декарбонизация и енергийна ефективност трябва да се осъществява чрез Националния декарбонизационен фонд, създаден към Министерството на енергетиката като част от реформите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Министърът представи критериите, по които е извършено класирането. Той посочи, че

всяка една сграда може да получи максимум 140 точки. 

Цеков обясни, че първият показател е процентът енергийно спестяване годишно. Данните се вземат от целевите стойности, които са записани в сертификата за енергийни характеристики на сградата. От тях се изважда настоящото енергопотребление. При постигнати икономии между 30 и 45 процента, се получават 10 точки. Спестяване от 30% е минималният критерий. За над 65 процента спестявания се получават 25 точки. 

Вторият показател е за екологични ползи. При този показател е важно очакваното годишно намаляване на емисиите въглероден диоксид. Минималните 10 точки се получават за спестявания до 20 тона годишно. За над 80 тона годишни спестявания се получават 20 точки. Данните отново се вземат от енергийния сертификат. 

Третият критерий е

ефективността на инвестицията,

те. съотношението между вложените пари и спестените невъзобновяема енергия – в киловатчаса и на годишна база. Данните се вземат от енергийния сертификат или от проектното заявление. Ако ефективността е над 2.5 лева за киловатчас годишно, се получават 10 точки, ако е под 1.75 лв. – 35 точки.

Като следващ критерий министърът посочи целесъобразност на инвестицията. А петият показател е нивото на ангажираност на членовете в етажната собственост. При съгласие на под 80% от всички собственици в сградата се получават 10 точки, докато при над 95% – максималните 25 точки. 

Шестият критерий е за постигнато ниво на подобрение на жилищната инфраструктура, след прилагане на мерките за енергийна ефективност. Ако сградата постига клас “А” на енергийна ефективност, се получават 10 точки, като минимумът е клас “Б”. 

Министър Цеков поясни, че

в МРРБ са пристигнали 1217 сертификата,

в които се декларира, че ще се постигне клас “А” на енергийно потребление. По думите му всичките тези сертификати са предоставени на Агенцията за устойчиво енергийно развитие за проверка на данните.

Цеков допълни и че последният критерий, по който се присъждат точки, е доколко проектът предвижда изпълнението на мерки, допринасящи за общия архитектурен облик на града в съответствие с одобрената от общинската администрация наредба или указания. Той посочи, че в много общини има наредби за градската среда, които предвиждат определен цвят на фасадите и определено естетично решение на фасадите. 

Андрей Цеков съобщи и че е разговаряно с  министъра на финансите за 

ангажирането на Българската банка за развитие (ББР),

която да предоставя – чрез общинските администрации, разбира се – дългосрочните безлихвени заеми, гарантирани от държавата и необходими за изпълнението на втория етап от санирането на многофамилните жилищни сгради по НПВУ. Той не даде повече подробности, като посочи, че яснота по механизма ще има следваща седмица. Но уточни, че самоучастието по тази процедура ще е 20 на сто. 

Цеков посочи и че към вчерашна дата са подадени 58 проектни предложения по етап 2 на програмата за около 14 млн. лева, като кандидатите са преди всичко по-малки сгради – до 1000 квадратни метра. Той изтъкна, че според експерти на ведомството вторият етап от програмата до голяма степен ще бъде изпълнен и добави, че той споделя тази прогноза. 

Министърът обърна внимание и че към момента 

МРРБ разглежда всяко едно възражение

по настоящата процедура на санирането и при наличието на технически грешки се извършва корекция. 

Той изтъкна и че съзнава, че в условията на една толкова значима и тежка конкуренция резултатите от класирането създават обществено недоволство. По думите му то се корени в няколко обстоятелства – инвестиране на собствени средства в енергийни обследвания, изготвянето на енергийни сертификати и на технически паспорти за сградите. Цеков допълни, че това води до разочарование, когато в условията на конкуренция съответната сграда не бъде класирана.

Министърът изрази и подозрение, че 

сериозна част от недоволството е породено от дезинформация

и неразбиране на принципите, по които се извършва класирането. Освен това, съществува и тежка заблуда, свързана с тиражирани обещания за гарантиран резултат, които по никакъв начин не са давани както от МРРБ, така и от държавата като цяло.

Министър Цеков каза още, че към момента са получени редица жалби и сигнали във връзка с процедурата по санирането. Чрез системата ИСУН, от общинските администрации са получени 24 възражения относно получените точки, 32 възражения чрез общинска администрация – без конкретни мотиви.

Освен това, получени са още 98 жалби и сигнали от граждани, в които също не са посочени мотиви и доказателства, 35 сигнала с искания за предоставяне на информация за начина на оценяване, 3 сигнала с оспорени данни на конкретни енергийни сертификати, както и 18 възражения относно

“хроничното” разминаване между бюджетите

в енергийните сертификати в подадените проектни предложения. Подадени са още 5 възражения срещу отхвърляне на конкретни предложения и 58 генерални възражения – относно бюджетите, представени от общинските администрации.

В началото на заседанието, председателят на Народното събрание Росен Желязков съобщи, че министърът на енергетиката Румен Радев не може да участва в изслушването, защото е извън страната. В “препитването” обаче се включи Ивайло Алексиев – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), който обясни, че целта на програмата за саниране е

намаляване на емисиите и постигане на по-висока степен на декарбонизация.

Изпълнителният директор обясни и че обследването за енергийна ефективност се базира на данни от етажната собственост. Алексиев посочи и че има възможност да се допуснат грешки, но към момента в АУЕР не са констатирали много такива. Той съобщи, че постъпилите жалби са основно за оценката или преоценка на проектното предложение.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст