Развитието на проекта за изграждане на „Мултимодална логистична платформа София – Запад (жп – пътен интермодален терминал Волуяк)“ вече повече от година се бави заради липсата на споразумение между инвеститора – „Трансекспрес“ ЕООД и НКЖИ за разрешаване на достъп и изграждане на връзка между бъдещия терминал и държавната жп мрежа. Без споразумение с НКЖИ пък инвеститорът не може да внесе проекта в МРРБ за издаване на разрешение за строеж.
Бъдещият терминал край гара Волуяк е с площ 70 000 кв. метра. На него ще бъдат изградени мултимодална и оперативна площадки, инфраструктура и оборудване за обработка на различни интермодални товарни единици, включително контейнери, покрит склад и др.
Ще бъдат построени 4 коловоза, единият от които за обработка на влакове с дължина 740 метра. Като втори етап е заложено изграждането на площадка за опериране с товарни дронове, станции за зареждане на електромобили и пр.
Терминалът е разположен на два основни международни коридора от Трансевропейската транспортна мрежат (TEN-T и само на 200 метра от жп гара Волуяк и на 500 метра от Софийския околовръстен път. Това означава
директни железопътни и шосейни връзки с цяла Европа.
Поради удобното му местоположение изграждането на терминала във Волуяк е подкрепено и от Министерството на отбраната като отговарящ на целите на военната логистика. Това обясни Иван Петров, директор на проекта и управител на „Трансекспрес“, който от ноември 2021 г. е и президент на Международната федерация на спедиторските сдружения FIATA.
Местоположението и качеството на проекта са сред основните мотиви за издаването на Решение от Европейската комисия на 7 юли 2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 8.590 млн. евро от Механизма за свързване на Европа (МСЕ), което е 85% от допустимите разходи за терминала.
В доклада за оценката на Еврокомисията е записано, че проектът е „от общ интерес“, тъй като допринася
за изпълнение на няколко приоритетни цели на TEN-T.
Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ е подписано от Eвропейската изпълнителната агенция за климата, инфраструктура и околна среда (CINEA) на 14 октомври 2022 г.
И оттогава досега проектът буксува по бюрократичния лед към НКЖИ.
„Вече година и три месеца, откакто има решение от Брюксел за финансиране на проекта, не успяваме да сключим споразумение с НКЖИ за изграждане на жп връзка между терминала и националната жп мрежа. На практика още от възникването на идеята за терминала през 2015 г. допреди година ние винаги сме били в партньорски отношения с всички ръководства на НКЖИ, тъй като проектът е от общ интерес.
Забавянето от 2015-а до средата на 2022 г. беше
поради липсата на одобрение за финансиране.
През това време Брюксел винаги поставяше отлични оценки на проекта, но той не беше одобряван поради липса на подкрепа от държавата. И ето сега, след като кандидатствахме за пети път и Европейската комисия одобри финансиране за проекта, изведнъж сегашното ръководство на НКЖИ започна да ни бави, и то без реални мотиви“ – коментира Иван Петров.
През това време НКЖИ отчуждава 1 дка от терена, предвиден за изграждане на терминала, премества един стълб от електрическата мрежа, като тези действия се превръщат в „мотив“ за отказ за съгласуване на проекта и за сключване на споразумение за изграждане на връзка с жп мрежата. Така теренът за изграждане на терминала вече е 69 000 кв. метра.
Опасността
да загуби безвъзмездната европейска помощ
от 8.590 млн. евро кара Иван Петров да уведоми Еврокомисията за бавенето на проекта от НКЖИ. В отговор на 23 декември 2023 г. се получава писмо от CINEA, в което тя уверява, че ще съдейства за „гладкото решаване на проблемите, възпрепятстващи напредъка на проекта“. От CINEA уверяват, че са обсъдили въпроса с нашето транспортно министерство, пред което са потвърдили уверението си „в успеха на проекта“, като са били разгледани правни възможности за решаване на проблема между НКЖИ и инвеститора.
На 9 януари 2024 г. Иван Петров изпраща писмо до министъра на финансите Асен Василев, в което го моли за съдействие за отпушването на проекта. „Предвид Вашата отговорна позиция и действия за ефективно усвояване на средства по Механизъм за свързване на Европа… се обръщаме към Вас за съдействие и предприемане конкретни действия от страна на Правителството за съгласуване на проекта и осигуряване на достъп до железопътната инфраструктура“ – пише в документа.
Междувременно
инвеститорът подава жалба във ВАС
срещу предварителното изпълнение на Разрешението за строеж, издадено от МРРБ за проекта на НКЖИ за модернизация на жп участъка София – Волуяк. Със жалбата този важен за НКЖИ проект се блокира. За него има одобрено от Брюксел финансиране още през 2015 година. Общата му стойност е 104 млн. евро, 76 млн. от които са по Механизма за свързване на Европа. Въпреки това повече от 8 години по него не е направено почти нищо.
Така липсата на нормална комуникация между НКЖИ и „Трансекспрес“ на практика спъва два важни жп проекта и в крайна сметка може да доведе до загуба на близо 85 млн. евро безвъзмездна помощ от Брюксел.
Железопътният бранш у нас също негодува от забавянето на жп проекти. „Силно сме обезпокоени от забавянето на железопътни проекти у нас и от загуба на европейски средства“, коментира за „БАНКЕРЪ“ д-р Людмил Иванов – заместник-председател на Съвета на браншовите организации при Българска търговско-промишлена палата.
Остава министрите на финансите и на транспорта Асен Василев и Георги Гвоздейков да се намесят за решаване на проблемите преди да е станало късно.
Официално становище на ръководството на ДП НКЖИ:
Подписването на споразумение е незаконосъобразно и в ущърб на обществения интерес
ДП НКЖИ не бави подписването на споразумение за изграждане на връзка с „Мултимодална логистична платформа София – Запад“ във Волуяк, а е изправено пред законова невъзможност за достигането на такова.
През 2018 г. проектът е кандидатствал и е получил финансиране от ЕК по МСЕ, като тогава като партньор-бенефициент участва и НКЖИ. Подписано е и Споразумение за партньорство между „Транслог Карго“ ЕООД, „Трансекспрес“ ЕООД и ДП НКЖИ.
Основните бенефициенти не успяват да осъществят адекватна координация и да осигурят необходимото съфинансиране с частни капитали, което води до прекратяване на изпълнението и спиране на финансирането по проекта. През януари 2022 г. в НКЖИ постъпва писмо с проект на Споразумение за партньорство с „Трансекспрес“ ЕООД, с подобен текст и съдържание на този, който е подписан през 2017 г., но „Транслог Карго“ ЕООД не фигурира като партньор в споразумението.
През юли 2022 г. след публикуване на одобрените проекти по МСЕ от ЕК, с изненада се установява, че проектното предложение за мултимодалната платформа е одобрено и ДП НКЖИ фигурира в него като „партньор“. Става ясно, че към документите за кандидатстване е приложено старото споразумение за партньорство между ДП НКЖИ, „Транслог Карго“ ЕООД, „Трансекспрес“ ЕООД и така проектът е получил одобрение с подвеждаща информация. В новия представен преработен проект, техническото решение за реализирането на платформата се различава съществено от одобреното през 2017 г. от ДП НКЖИ.
Предвижда се в имотните граници на ДП НКЖИ да се изградят нова стрелка № 80 на първи коловоз на гара Волуяк, на ново предпазно парче от началото на отклонителна стрелка № 76, които да охраняват първи коловоз, както и маневрен коловоз с дължина 160 м, отклоняващ се със стрелка № 101 и два нови коловоза от терминала, отклоняващи се от стрелка № 103, което по същество не представлява връзка с жп инфраструктурата на ДП НКЖИ.
В имотните граници на ДП НКЖИ може да се изгради само отклоняваща се връзка с бъдещия терминал, но не и негови елементи, тъй като имотът на ДП НКЖИ е публична държавна собственост. Въпросното коловозно развитие се предвижда да бъде изградено от „Трансекспрес“ и впоследствие да бъдат експлоатирани единствено и само за нуждите на новата мултимодална платформа. Такова решение, освен че не е в защита на обществения интерес, противоречи на Закона за държавната собственост и Закона за железопътния транспорт.
Към момента от страна на инвеститора не са представени документи, доказващи условията на Закона за държавната собственост (ЗДС), по конкретно в чл. 7, ал. 5 е посочено в кои случаи и при какви условия могат да бъдат учредени ограничени вещни права върху имоти публична държавна собственост, а именно, когато това е необходимо за:
1. изграждане на национален обект;
2. трайно задоволяване на обществени потребности;
3. изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, не попадащи в т. 1 и 2 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.
Законът предвижда при доказването на едно от тези условия да се вземе решение от МС по предложение на МТС. По тази причина не е възможно подписването на споразумение, което е незаконосъобразно и в ущърб на обществения интерес.
С невъзможността на инвеститора да отговори на законовите изисквания се създава рискова ситуация и за двата проекта. Нееднократно са провеждани разговори в търсене на възможност за промяна на техническия проект или изграждане на допълнителните съоръжения на друго място, но те не са довели до промяна в позицията на „Трансекспрес“ ЕООД. Търсени са и други правни решения, като включването на НКЖИ като партньор в проекта, но финансовите и времеви параметри са в ущърб на предприятието.
ДП НКЖИ е уведомена от компетентния орган – МРРБ, че срещу издаденото Разрешение за строеж за реконструкция на жп линията София – Волуяк са подадени жалби в законоустановения срок от фирми „Тренсекспрес“ ЕООД и „Транслог Карго“ ЕООД. Освен това с писмо от 28.11.2023 г. сме ултимативно уведомени от управителя на „Трансекспрес“ ЕООД, че „издаденото от министъра на МРРБ Разрешение за строеж № РС-76/19.10.2023 г. за модернизация на участъци 2.3 и 2.4, включително гара Волуяк, е обжалвано пред ВАС…, като при постигане на споразумение и проектодоговор ще оттеглим депозираните жалби“.
В крайна сметка, за съжаление, съществува реален риск от загуба на европейски средства при изпълнението на проект „Развитие на железопътен възел София: жп участък София – Волуяк“, за което сме уведомили Европейската комисия в лицето на финансиращата институция – CINEA.
Надяваме се, че при предстоящи разговори все пак ще се намери взаимно приемливо решение, което да не поставя двата проекта „на карта“.
