ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

България превърта дълга без да го увеличава като дял от БВП

пари борса успех

България тегли нови дългове, предимно за да погаси стари. Така задлъжняването на държавата, за която се чуват неутешими вопли отляво в парламента, се оказва мит. Лозунгът, че внуците финансират спокойното ни настояще, е повече от нелеп.

Според данните на европейската статистическа служба Евростат България е на второ място в Европейския съюз по съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2023-та. Преди нас е Естония.

За периода юли-септември миналата година съотношението на държавния дълг към БВП у нас е 21 процента. За целия ЕС показателят е 82.6 на сто, а на еврозоната 89.9 на сто

Освен България и Естония, при която съотношението е 18.2%, сред отличниците са още Люксембург (25.7%), Швеция (29.7%) и Дания (30.1%).

Най-високо съотношение на тези показатели в края на септември 2023-та, е регистрирано в Гърция (165.5%), Италия (140.6%), Франция (111.9%), Испания (109.8%) и Белгия (108%).

Осем страни от Евросъюза отчитат повишение на съотношението на държавния дълг спрямо брутния си вътрешен продукт – Белгия (2.5 процентни пункта), Естония (2.3 процентни пункта), Финландия (+2 процентни пункта), Латвия (1.3 процентни пункта), Словакия, Румъния и Люксембург (по 1 процентни пункта) и Литва (+0.4 процентни пункта).

Най-голямо понижение на това съотношение в ЕС през този период е регистрирано в Кипър (5.6 процентни пункта), Португалия (2.5 процентни пункта), Хърватия (2.2 процентни пункта), Италия (1.8 процентни пункта), Гърция (1.6 процентни пункта) и Испания (1.4 процентни пункта).

Данните на Евростат всъщност показват, че България редовно обслужва задълженията си и вземането на нов дълг не води до увеличение на задлъжнялостта. През миналата година държавата изтегли близо 8 млрд. лв. от външните и вътрешния пазар. Въпреки това брутният външен дълг, в който са включени държавните и частните задължения, в края на септември намаля със 132.1 млн. евро до 43.948 милиарда.

През тази година държавата може да вземе на заем още 11.7 млрд. лева, а максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. не бива да надхвърля 48 млрд. лева.

Според стратегията на правителството за управление на държавния дълг парите назаем ще се използват за рефинансиране на стари задължения, за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и попълване на фискалния резерв. Те ще бъдат взети от вътрешния пазар с пускането на нови ДЦК, от външните пазари чрез еврооблигации, ще се теглят и програмни заеми от 500 млн. евро от Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие към Съвета на Европа за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от европейските фондове.

През тази година България трябва дa погаси 3.5 млрд. лева стари задължения, от които 2.9 млрд. за падеж на еврооблигации, продадени през 2014 г., 400 млн. лв. за ДЦК, пуснати през същата година, и още 200 млн. по други държавни заеми.

През 2025 и 2026-та се планира новите дългове да са съответно 11.6 млрд. и 11.7 млрд. лева. Догодина трябва бъдат платени 3.6 млрд. лв. по външния държавен дълг и 3.3 млрд. по вътрешния. През 2026-та плащанията са 2.8 млрд. лева.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст