Европейският съюз удари на камък с дипломацията си към Израел, както се случи и с Русия, преди да нахлуе в Украйна. Разликата е само, че Тел Авив ясно и агресивно отхвърля предложенията за мирно разрешение на конфликта, докато руската ни убеждаваше как всичко е наред и… атакува.
В понеделник (22 януари), външните министри от блока, заедно с колегите им им от Израел, Палестина, Йордания, Египет и Саудитска Арабия се събраха в Брюксел и обсъдиха възможностите за мир и бъдещото развитие на Газа.
За ЕС, както и за ООН, единственият начин за разрешаване на израелско-палестинския конфликт е принципът за “двете държави”. Израел обаче отхвърля тази идея и очаква подкрепа от Европа за действията си срещу терористичната организация „Хамас“.
Европейските държави по принцип са доста разделени в позициите си за войната в Газа, а някои от тях дори настояват за санкции срещу Израел.
Испания и Белия призоваха Тел Авив да спре
“безразборното избиване на мирни палестински граждани”.
Докато други – като Чехия – плътно стоят зад Израел. Въпреки това разединение, Европа е абсолютно единна за дълготрайното решение на конфликта и то е – “две държави”. Идеята е, че войната все някога ще свърши, но при възстановяване на досегашното положение на палестинците, територията отново остава взривоопасна.
Израелското правителство нееднократно обяви, че е против подобни призиви. Вместо това, министър Израел Кац показа на министрите от блока видеоклипове на бъдещ изкуствен остров край бреговете на Газа и на железопътна мрежа, свързваща Близкия изток с Индия. Той по всякакъв начин се опита да заобиколи темата. Това не остана незабелязано за европейските дипломати, които показаха на израелския си колега, че не са впечатлени от видяното.
“Министърът ни показа няколко видеоклипа, които имаха малко или нищо общо с въпросите, които обсъждахме”, коментира след срещата върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел и добави, че според него Кац е можел да използва по-добре времето си с колегите си от ЕС.
Според него планът на Израел
да унищожи ислямистката групировка „Хамас“ в Газа не работи.
Ето защо ЕС трябва да продължи с усилията за решаване на конфликта чрез варианта “две държави”, въпреки съпротивата на Израел. Борел смята, че чрез военните си операции в Газа, Тел Авив действа погрешно и, вместо да унищожи”Хамас”, ще посее още семена на омразата за поколения напред.
По-рано той изпрати дискусионен документ до 27-те държави членки, в който предлага пътна карта за мир в по-широкия израелско-палестински конфликт. Този план обаче остана без внимание от страна на Израел, защото в неделя премиерът Бенямин Нетаняху потвърди твърдата линия срещу палестинска държава и заяви, че всяко „смекчаване“ ще бъде “екзистенциална опасност” за Израел.
Според израелският премиер, Тел Авив ще продължи да настоява за
пълен контрол над цялата територия на запад от река Йордан,
която ще включва Газа и окупирания от Израел Западен бряг.
Опасенията на палестинците са, че Тел Авив използва претекста за отмъщение срещу „Хамас“, за да изтреби хората в Газа и да завладее анклава.
От 7 октомври, когато бойци на „Хамас“ вилняха в Южен Израел и убиха 1400 души, при израелската офанзива в анклава са убити над 25 000 души от 2.3-милионното население на Газа. Дори в най-оптимистичните прогнози краят на конфликта не се вижда.
В края на миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че е разговарял с Нетаняху за евентуалното създаване на
независима палестинска държава с цивилно правителство.
Нетаняху обаче е отхвърли призивите на най-близкия си съюзник и твърдо се е противопоставил на международния и вътрешен натиск да промени позицията си по този въпрос.
Военният конфликт между Израел и „Хамас“ датира от 1987 година. Първата интифада, известна и като “каменната война“ е сблъсък между израелската армия и трите палестински организации – „Хамас“, „Организацията за освобождение на Палестина“ и „Народния фронт за освобождение на Палестина“.
Повод за конфронтацията става катастрофа между израелски военен автомобил с две палестински таксита. През 1989 г. година групировката „Хамас“ е забранена в Израел. Ръководителят й Ахмад Ясин е арестуван от израелските власти и през 1991 г. година е осъден на доживотен затвор . Както за подстрекателство към убийството на палестински колаборационисти, така и за подбуждане към отвличането и убийството на двама израелски войници.
През 2005 г. се вижда светлина в тунела, защото тогавашният израелски премиер Ариел Шарон нарежда всички израелци да се изтеглят от ивицата Газа – както войниците, така и заселниците. Така след 38 години
се слага край на израелското присъствие в окупираната Газа.
На следващата година „Хамас“ печели палестинските парламентарни избори и е натоварена със съставянето на правителство. То е наречено правителството на националното единство и представлява коалиция с партията Фатах. Но тази коалиция издържа само няколко месеца заради битките на двете палестински партии за властта в ивицата Газа.
Европейската дипломация наистина е активна и търси начини за мир в Близкия изток, а в основата на плана е призивът за “подготвителна мирна конференция”, която да бъде организирана от ЕС, Египет, Йордания, Саудитска Арабия и Лигата на арабските държави.
Съединените щати и ООН също са поканени като съорганизатори на форума. Предложението е да се намери най-доброто работещо решение. Защото да държиш
палестинското население затворено в нещо като гето
и да контролираш какви стоки влизат или излизат, със сигурност не е решение, а добър повод за бъдещи сблъсъци.
Твърде нагло е и израелското твърдение, че заварените на територията хора нямат право на самоуправление и са „екзистенциална опасност“ за държавата им. Освен това, Израел – точно както и Русия – не спазва резолюциите и призивите на ООН за мир. Единствената разлика е, че докато санкциите срещу Русия са факт от едно десетилетие, светът все още не се забързал да налага санкции на Израел.