Нереализирана продукция за 1.9 трлн. щ. долара е резултатът от неудовлетвореността на работещите в щатски фирми, констатира проучване на агенция “Галъп”, която остойностява недоволството на работното място. Впечатляващата сума произтича от чувството на отчуждение на все повече американци от техните работодатели след пандемията от КОВИД-19. Общата загуба за глобалното стопанство се оценява на 8.8 трлн. щ. долара.
Мярката за съпричастност в анализите на “Галъп” нараства стабилно от десетилетие насам, но е достигнала върховата си стойност през 2020-а. Карантините и сътресенията през последните няколко години са охладили чувството на задоволство на работното място, като все повече служители споделят, че не са наясно какво се очаква от тях – усещане, което намалява лоялността им към работодателите.
Това са лоши новини за компаниите защото чувството на удовлетворенст и съпричастност повишава производителността, което помага за увеличение на продажбите и на печалбите. По-ползотворните и добри контакти с персонала повишават също и привързаността към работното място.
Главният експерт за работната сила на “Галъп” Джим Хартър посочва, че наличието на мотивирани работници е много важен фактор за организациите и води до множество различни резултати.
Хартър рисува мрачна картина за работната сила на Америка. Само една трета от участвалите в анкетата са казали, че дават всичко от себе си на работното място. Докато половината полагат минимални усилия – поведение, определено като “тиха съпротива”.
Хартър, който е автор на няколко книги по мениджмънт, предупреждава компаниите да се убедят, че отдадените работници правят много повече от “добри неща за хората”. Служителите искат да “получават усещането, че онова, което изработват, е свързано с нещо по-голямо от самите тях”, посочва експертът.
Като средство за постигане на тази цел Хартър препоръчва индивидуални седмични проверки и указания как всеки член на екипа да работи със своите колеги. Когато на работниците се поясни как да си сътрудничат, изясняването на ролята на всеки от тях нараства на около 80% срещу под 50% в обратния случай.
Тази стратегия трябва да се следва най-вече при по-младите служители защото те се по-склонни да сменят работните си места в търсене на по-удовлетворителен баланс между работата и личния живот. Те искат работните им задължения да допринасят за подобряването на жизнения им стандарт, а не просто да са две отделни неща.
