Кризата в Червено море разстройва доставките на всякакви стоки – от коли до енергийни суровини. И е само въпрос на време набъбващите транспортни разходи и ограниченията в продоволствените вериги да се отразят във фирмените отчети. Някои компании вече предупреждават за отрицателните ефекти от конфликта. Производителят на електрически коли „Тесла“ планира да спре за две седмици производството в завод в Германия заради забавянето на доставките. Шведският гигант „Волвокар“ обяви тридневно прекъсване на дейността в белгийската си фабрика. А британските търговски вериги „Теско“, „Маркс и Спенсър груп“ и „Некст“ предупредиха за риск от по-високи цени за потребителите.
Всичко това произтича от факта, че 2300 кораба пътуват по по-дълъг маршрут, за да избегнат атаките на хутите в Червено море, през което при нормални условия се осъщствява над 12% от глобалния търговски обмен. Централните банкери предупреждават за скок на инфлацията, който би могъл да забави началото на низходящия лихвен цикъл. А за много компании, особено в Европа, хаосът удължава времето за транзитен превоз, напомпва транспортните разходи и качва цената на застраховките. Което принуждава анализаторите да започнат да коригират оценките си за тазгодишните фирмени печалби.
За последните три месеца усреднената прогноза е за 5% по-ниски печалби на производителите на автомобили, показват данни, събрани от агенция „Блумбърг“. От другата страна – на спечелилите от кризата – са собствениците на кораби заради 300-процентния ръст на наемите за контейнери по някои маршрути, качили постъпленията със 7% само за две седмици, според транспортния индекс за Европа на MSCI.
Някои банкери вече са започнали да редуцират позициите си в акции на фирми от автомобилния сектор, както и на търговци на дребно, които биха могли да останат без стоки за продажба.
Експерти на агенция „Блумбърг“ са направили прогнози за въздействието на кризата в Червено море върху различни сектори, както следва:
Корабоплаване и застраховки
Ако сегашните разходи за корабен транспорт се запазят, те могат да повишат инфлацията в Обединеното кралство и в еврозоната в края на 2024-а и началото на 2025-а, предвижда „Блумбърг“.
Конфликтът увеличава постъпленията на глобалните корабни компании като датската „Мьолер-Мерск групен“, германската „Хапаг-Лойд“, регистрираната на американската фондова борса NYSE израелска карго-група „Зет Ай Ем интъгрейтид шипинг“ и японската „Мицуи О Ес Кей лайнс“. Застрахователите също ще са на сметка заради десетократния скок на застрахователните премии по някои корабоплавателни маршрути.
„Бенк ъф Америка“ неотдавна удвои оценката си за печалбата на „Мьолер-Мерск“, а „Голдмън Сакс груп“ прогнозира, че мощното увеличение на паричния приток ще позволи на датската група да върне капитал на акционерите.
Мениджърът на активи „Санфорд Бърнстейн енд ко.“ очаква скок на печалбите и на логистичните фирми, включително на спедиторите, ако останалите без корабни опции компании се обърнат към авиопревозвачите. Потенциалните победители са „Фед Екс“, „Юнайтид пърсъл сървис“ и „Ди Ейч Ел груп“.
Търговски вериги на дребно
„Некст“, която произвежда по-голямата част от модните си и домакински стоки в Азия, е сред първите играчи от сектора, които ще бъдат ощетени от кризата.
„Примарк“, която е собственост на „Асошиейтид бритиш фудс“, и „Ейч енд Ем“ са силно зависими от корабния трафик, посочва анализаторът на „Роял бенк ъф Канада кепитъл маркетс“ Ричард Чембърлейн. Докато собсвеникът на „Зара индитекс“ получава суровини и стоки най-вече от съседни държави.
Инвестиционната банка „Браян Гарниер“ посочва френската търговска верига за мебели „Мезон дю монд“ като изключително потърпевша от хаоса в Червено море защото 75% от стоките й идват от Азия, а 90% от тях се транспортират по море.
Продължителни смущения на корабоплаването ще засегнат и глобални търговски марки като „Найки“, „Адидас“ и „Капри холдингс“, смята „Санфорд Бърнстейн“.
Праблемът на тези компании е, че икономическите условия ще им попречат да прехвърлят изцяло по-високите си разходи върху потребителите, което ще ореже печалбите им.
Автомобилният бранш
Засега единствено „Тесла“ и „Волво“ са обявили прекратяване на производството. Подобни забавяния обаче „могат да се окажат поредния риск за продукцията на леки коли през тази година“, коментира „Моргън Стенли“.
Мнозинството експерти обаче не предвиждат повторение на проблемите от периода на пандемията от КОВИД-19. Анализаторът на „Бенк ъф Америка“ Джон Мърфи посочва, че „по-скъпите горива, допълнителните дни за наемане на транспортни площи и по-високите цени за корабен превоз ще имат отрицателен ефект върху фирмените печалби, но все пак транспортните разходи са с около 57% по-ниски отколкото по време на пандемията“.
Икономисти на „Блумбърг“ дори очакват кризата да позволи на производителите на превозни средства да задържат за по-дълъг период по-високите цени на колите.
Енергия
Влиянието на кризата върху котировките на суровия петрол засега е символично, но това може да се промени, ако продължителен конфликт причини недостиг на доставки.
Петролните пазари вече се стягат за продължаващи със седмици нарушения на трафика. Все по-малко танкери преминават през протока „Баб ел-Мандеп“ в южния край на Червено море, по данни на Vortexa. Броят на корабите, които превозват суров петрол или мръсни петролни продукти като мазут и нафта, е намалял с 25% от началото на годината до 19 януари спрямо същия период на 2023-а.
Междувременно, продължаващите активни военни действия на Израел в ивицата Газа, които се използват като мотив за атаките на хутите в Червено море, са нанесли сериозни икономически поражения на съседите на израелците – Египет, Ливан и Йордания. По оценка на ООН, само за три месеца войната е струвала 10.3 млрд. щ. долара на трите държави или 2.3% от общия им БВП. И нови 230 хил. техни жители се очаква да изпаднат в бедност.
