Европейският парламентът поиска във вторник (23 януари), промени в Пакта за стабилност и растеж на ЕС, за да се даде на държавите членки по-голяма гъвкавост по отношение на бюджетните дефицити и дълговите равнища. Актуализацията е необходима, тъй като правилата за бюджетния дефицит, въведени с пакта, отново са в сила от началото на 2024 г., а целта е строгите бюджетни изисквания да не спънат растежа в страните от блока. Това се случва в момент, когато САЩ и Китай усилено инвестират в икономиките си.
След като избухна пандемията в началото на 2020 г., европейските политици решиха спешно да спасят националните икономики от разруха и решиха да въведат клауза, включена в правилата на пакта и наречена „Обща клауза за дерогация“. Така отпадна строгата финансова дисциплина, която налагаше Пактът за стабилност и растеж на ЕС, а на държавите членки им бе позволено да увеличат дефицитите си и да подкрепят своите икономики за преодоляване на кризата. Аргументът беше, че твърде често
суровите изисквания на пакта за строги икономии,
които се прилагат за страни с дефицит от над 3% от БВП и дългове от над 60% от БВП, са спирали разходите, нужни за преодоляване на рецесиите.
Много европейски правителства надвишават ограниченията, а междувременно им се налага да инвестират в борбата с климатичните промени.
В края на 2023 г. обаче клаузата за дерогация отпадна и строгите правила за ограничаване на бюджетния дефицит и на дълга отново влязоха в сила. Според анализатори, това може да удари тежко някои държави от ЕС, които са натрупали значителни дългове. Причината е, че ако решат да ги намалят,
ще забавят инвестициите и ще предизвикат риск от икономически спад.
Така финансовата политика на ЕС се оказа на кръстопът.
От една страна тя трябва да гарантира финансовата стабилност на страните членки, защото никой и нищо не трябва да застрашава валутния съюз. Пример за това е Италия, чийто държавен дълг надвишава 140% от брутния вътрешен продукт.
От друга страна, трябва да бъде дадена възможност за свежи потоци от милиарди евро публични инвестиции, особено поради факта, че Брюксел
иска рязък “скок нагоре” на отбранителната промишленост
и постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 година. Това са две изключително скъпи инициативи, които ще изискват редовно и обилно финансиране.
В началото на годината финансовите министри на ЕС постигнаха компромис за облекчаване на изискването за намаляване на дълга с 0.5% до 2027 г., което може да помогне да се избегнат прекомерни бюджетни съкращения през следващите няколко години. Това е временно решение, но ще е глътка въздух за много страни. За него настояваше Франция, докато Германия, която има
много строга рамка за ограничаване на вътрешния дълг
и в момента обсъжда намаляване на публичните си разходи, настоява за по-сурови условия. Тя посочва, че закъсали държави членки – като Италия и Испания, например – могат да се възползват от Фонда на ЕС за възстановяване след пандемията и да инвестират в нови проекти.
Комисията по икономически и парични въпроси в ЕП гласува през декември изменения в пакта, които ще позволят на държавите по-голям контрол върху управлението на дълга. Сред тях са
допълнителни 10 години за намаляване на дълга
и нови стойности за границите му, които ще позволят на държавите да инвестират свободно.
Очевидно е, че геополитическият и геоикономическият натиск върху Европа е огромен. Директните конкуренти – Съединените щати и Китай – вече са далеч пред нас, като инвестират все по-мощно в икономиките си. Брюксел трябва да разбере, че блокът се нуждае от по-големи публични инвестиции за осигуряване на необходимите обществени блага. Нещо, което няма как да се случи в условията на строги ограничения и свирепи санкции.
