Откриването на втора свръхголяма структура в далечния Космос поставя под въпрос разбирането ни за Вселената. Това е Големият пръстен в небето, който се намира на 9.2 милиарда светлинни години от Земята. Диаметърът му е около 1.3 млрд. светлинни години, а периметърът – около 4 млрд. светлинни години, съобщава “Business Insider”.
Това е втората свръхголяма структура, открита от докторантката Алексия Лопес от Университета на Централен Ланкашир (UCLan), която преди две години откри и Гигантската дъга в небето. Забележително е, че Големият пръстен и Гигантската дъга, които са на разстояние една от друга на 3.3 милиарда светлинни години, се намират в едно и също космологично съседство – те се виждат на едно и също разстояние, в едно и също космическо време и се намират само на 12 градуса разстояние в небето.
Алексия Лопес обяснява, че нито една от тези две мегаструктури не е лесна за обяснение при сегашното ни разбиране за Вселената.
Все пак тя се наема да даде някои обяснения – свръхголемите размери и отличителните форми казват нещо важно. Едно от тълкуванията й е, че Големият пръстен може да е свързан с барионните акустични осцилации (BAOs). Те възникват от осцилации в ранната Вселена и днес би трябвало да се появят, поне статистически, като сферични черупки в подредбата на галактиките.
Възможни са и други обяснения – едно от тях почива на теорията на Конформалната циклична космология (КЦК), която е предложена от носителя на Нобелова награда, сър Роджър Пенроуз. Друго обяснение може да бъде свързано с ефекта от движението на така наречените космически струни. Космическите струни са нишковидни “топологични дефекти” с големи размери, които биха могли да бъдат създадени в ранната Вселена. Друг носител на Нобелова награда, Джим Пийбълс, наскоро изказа хипотеза, че космическите струни биха могли да имат роля в произхода на някои други особености в едромащабното разпределение на галактиките.
В небето Големият пръстен изглежда като почти съвършен пръстен, но по-нататъшният анализ на Алексия разкрива, че той има по-скоро формата на спирала, като тирбушон, който е подравнен с лицевата страна на Земята.
Гигантската дъга, която е приблизително 1/15 от радиуса на наблюдаемата Вселена, се показва като огромен, почти симетричен полумесец от галактики в далечната Вселена. Тя е два пъти по-голяма от поразителната Голяма стена на Слоун от галактики и купове, която се наблюдава в относително близката Вселена.
Големият пръстен и Гигантската дъга се намират на едно и също разстояние от нас, близо до съзвездието Боец Пастир, което означава, че са съществували в едно и също космическо време, когато Вселената е била само на половината от сегашната си възраст, уточнява Алексия.
По думите й идентифицирането на две свръхголеми структури в такава близка конфигурация повишава възможността те заедно да образуват една още по-необикновена космологична система. “Тези данни, които разглеждаме, са отнели половината от живота на Вселената, за да стигнат до нас, така че са от време, когато Вселената е била около 1.8 пъти по-малка, отколкото е сега.
Големият пръстен и Гигантската дъга, както поотделно, така и заедно, са за нас една голяма космологична загадка, която едва ли ще бъде разгадана, докато ние работим за разбирането на Вселената и нейното развитие“, продължава Алексия, която си сътрудничи в рамките на изследването си с д-р Роджър Клоуз от Института “Джеремая Хорокс” на UCLan, както и със сътрудника Джерард Уилигър от Университета в Луисвил, в САЩ.
Използвайки същия метод, който доведе до откриването на “Гигантската дъга”, те наблюдаваха и междинни системи за поглъщане на магнезий-II (или MgII, което означава, че атомът е загубил един електрон), осветени от квазари, които са отдалечени свръхсветли галактики.
Тези много далечни и много ярки квазари действат като гигантски лампи, които осветяват с прожектор далечни, но много по-бледи галактики, които иначе не биха били забелязани. Алексия е представила всички свои открития за Големия пръстен на 243-тата среща на Американското астрономическо дружество, провела се на 10 януари.
