Румен Гечев постави изискване в бюджетната комисия за международните споразумения

“Като народен представител ви задължавам, когато дойдете тук, при нас, да знаете кой какво е подписал.”

С тези думи народният представител от “БСП за България” Румен Гечев изрази недоволството си от заместник-министъра на финансите Ивайло Яйджиев, който не му отговори на въпроса коя държава вече е ратифицирала измененията на чл. 1 и чл. 12, параграф 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие.

Преди депутатския въпрос, Яйджиев обясни, че през май 2023 г. Европейската банка за възстановяне и развитие е взела решение, засягащо два члена от Устава й. При промяната в член. 1 става въпрос за разширяване на нейния географски обхват, което ще позволи на банката да осъществява инвестиции в няколко държави от Субсахарска Африка, като тази мярка няма да се отрази на капиталовата й адекватност.

При промяната в чл. 12 става въпрос за модернизиране на рамката за управлението на капитала на банката, което ще й позволи по-голяма гъвкавост и мобилизиране на различни източници. Яйджиев подчерта, че тези изменения не са свързани с ангажименти за финансиране от страна на акционерите, какъвто се явява България.

Румен Гечев бе категоричен, че промените в споразумението са доста по-сериозни, отколкото ги представя Яйджиев, и подчерта: “Европейската банка за възстановяване и развитие сме я създали през 1995 г. с големи надежди и тя свърши страхотна работа – финансира прехода в България и като цяло в Източна Европа“. Той изказа подозрения, че след като Европейската банка за възстановяване и развитие разшири операциите си в Африка, финансовите инжекции за Източна Европа и за България ще намалеят. Ето защо Румен Гечев така настоятелно искаше да знае кои държави вече са подкрепили промените. Освен това той обърна внимание, че обстоятелството, че няма да се увеличава капиталът на банката – т.е. няма да се увеличават вноските за акционерите, не носи успокоение, защото, така или иначе, начинът, по който се разпределят кредитите ще бъде различен.

След това Румен Гечев поясни, че държавите, към които Европейската банка за възстановяване и развитие, разширява дейността си, са Ирак, Саудитска Арабия и Египет, а след като последните две – от 1 януари 2024 г. са членки на БРИКС, то това би означавало, че ЕС финансира конкурента си.

От своя страна депутатът от “Възраждане” Димо Дренчев коментира, че след като усилията на Европа са насочени към възпиране на мигрантите, то може би е добре Европейската банка да оперира и от другата страна на Сахара. Той обаче призна, че го притеснява изменението на чл. 12 – даването на разрешение управлението на банката да поддържа лимитите на капиталова адекватност такива, каквито то прецени за необходимо. Ето защо постави въпроса дали с промяната България няма да подпише празен чек.

Айджиев внесе няколко разяснения – от Европейската банка за възстановяване и развитие са зявили, че кредитирането в Субсахарска Африка ще бъде ограничено до 200 млн. евро за пет години. По отношение на промяната в Устава в чл. 12 той уточни, че тя стъпва на независимия преглед на рамката за капиталова адекватност, който е извършен от Г-20 и е съобразен с препоръките му към международните банки.

В крайна сметка 14 народни представители от комисията по бюджет и финанси гласуваха “За” ратификацията на измененията в Споразумението за създаването на Европейската банка за възстановяване и развитие, а само четирима бяха “Против”.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст