На 26 януари 1939 г. на конференция по теоретична физика във Вашингтон е датският физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година Нилс Бор обявява откритието за делене на урана.
Добивът на уран започва през 40-те години на миналия век, първо за военни, а след това и за граждански цели.
Световната ядрена асоциация изчислява, че от 1945 г. досега кумулативното производство е достигнало 3.2 милиона тона. Първото място с голяма преднина заема Канада, на чиято територия се намира най-голямата в света мина с най-високо съдържание на уран Cigar Lake (капацитет 6900 тона годишно). В североамериканската страна са добити 554 500 тона уран или 17.4% от общото количество.
След тях са САЩ – с добив от 378 000 тона (11.9% дял), и Съветския съюз с 377 600 тона (11.9%, до 1991 г. в този обем се включва поризводството на Русия, Казахстан, Узбекиснат, Украйна и други от бившия Съветски съюз). В Казахстан е добит 349 800 тона уран (11%).
Лидер по оценени резерви е Австралия – с 1 684 100 тона, която притежава повече от една четвърт от общите световни запаси. Страната няма собствени атомни електроцентрали, а активно изнася суровини. Казахстан е оценен като втора дестинация, но с двойно по-малки резерви – 815 200 тона. Канада е на трето място с 588 500 тона. В Русия са открити 480 900 тона.
Казахстан е водещ производител през последното десетилетие с 21 227 тона. Другите две места в топ 3 през последните години са Канада – със 7351 тона, и Намибия – с 5613 тона. В Австралия са добити 4553 тона. Тези четири страни заедно представляват три четвърти от световното производство на уран.
