ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Любомир Каримански: Работата на Фискалния съвет е да активизира доклад между две процедури    

Любомир Каримански

Не помня председател на Фискалния съвет да се е изказвал по бюджетни процедури.

Не е ясно какви са полезните функции на Икономическия и социален съвет.

Няма резултативна величина, която да сочи, че ДКК има дейност.

Не разбирам защо във ФГВБ има масово участие на юристи.

Фондът на фондовете е „Кутята на Пандора“, а би могъл да бъде много полезен.

Председателят на Сметната палата служебен премиер? Как контролният орган ще проверява „собственото“ си правителство?

Необходимостта Сметната палата и БНБ да бъдат разписани в конституцията беше много по-важна от всичко останало.

Абсурд: Допреди година България, като член на ЕС, беше акционер в банките на СИВ

Групи на заинтересованите страни номинират в Европа кандидатите за важните институции

Г-н Каримански, в поредицата „Безинтересните институции“ СТУДИО БАНКЕРЪ поставя във фокус един широк кръг от институции, чийто смисъл на съществуване сякаш се изчерпва само с добрите заплащания на хората, работещи в тях. Днес ще огледаме финансовия сектор.Като председател на Бюджетната комисия в парламента, вие изяснихте ли си реално какви функции изпълнява Фискалния съвет?

– В Европа т. нар. фискални съвети имат доста по-голяма тежест, отколкото у нас. В бюджетния процес те имат пряко отношение към парите на данъкоплатеца и парите в хазната. В България и политиците, и обществото пренебрегват ролята на фискалния съвет, смята се, че няма значение кой ще бъде избран за член на този съвет. А на мен не ми се иска това да бъде така. С този съвет съм имал срещи единствено по време на бюджетните процедури, когато бяп в парламента. И то само с част от членовете му. Председателят почти никога не се е изказвал при обсъжданията в парламента. В ЕС становището е, че фискалните съвети трябва да бъдат нещо като втора инстанция, която да се произнася преди внасянето на бюджет в парламента. Този фискален съвет работи само от бюджетна до бюджетна процедура. А МФ само може да има полза от неговото съществуване.

Този фискален съвет на обществени начала ли съществува или работата в него е щатна и добре платена?

– Съвсем не е група от експерти на обществени начала. Смятам, че са заплатени и то доста добре.

Вижте първа част на интервюто с Любомир Каримански:

Като изключим бюджетните процедури, спрямо които ФС работи по описания от вас начин, през останалата част от годината тази институция има ли други служебни ангажименти?

– Нямам наблюдения, но смятам, че обемът на работа би могъл да бъде изпълнен с повече съдържание, спрямо заплащанията на участниците в съвета. Още повече, че те разполагат и със сътрудници. Защо не са проактивни по отношение на децентрализацията, например?

Да продължим нататък. Как да обясним на редовия гражданин що за институция е Икономическия и социален съвет и с какво тя го касае, за да плаща той издръжката й?

– Да си призная и аз не знам какво точно правят в този съвет. Би трябвало и те да имат отношение към бюджета на страната, към инвестициите, към икономиката. Не съм видял задълбочен доклад от тях.

Би следвало този съвет да кореспондира с Тристранния съвет.

– Така поне е зададено. Но няма връзка между него и обществото.

Чува се, че членовете на този ИСС също така са добре заплатени от бюджета.

– И аз така съм чувал.

Стигаме до Държавната консолидационна компания (ДКК) – открита наскоро и скоропостижно закрита понастоящем. Какъв беше смисълът от краткотрайното й съществуване?

– Смисълът беше уж да оптимизира разходите в държавните предприятия, но се видя, че нищо подобно не се случи. Самият министър на икономиката посочи недоброто влияние на ДКК върху държавните предприятия.

Най-ярко се цитират платените авансово 500 млн. лв. за 267 язовира, от които само един бил законен.

– Това имам предвид и аз. Няма резултативна величина, която да сочи, че ДКК има дейност.

Списъкът с подобно съществуващи институции продължава с Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ). С какво се занимават назначените във фонда, когато няма банкови сътресения?

– Срещали ли сте активни обществени прояви на хора от ФГВБ? ФГВБ и банковият надзор на БНБ трябва да работят много тясно, във връзка с проблемни финансови институции. Има много неща за вършене, но ние не знаем те вършат ли се или не.

Експерти питат, защо ФГВБ не играе главната си роля на „риск минимайзер“? Вместо  регистратор на проблеми, превантивен ограничител на появата им?

– Това трябва да е функцията на ФГВБ. В Европа има Европейски стабилизационен механизъм, такава трябва да е ролята и на въпросния фонд у нас – заедно с БНБ да играе превантивна роля, аларма за това, че определени финансови институции напускат зелената и влизат в оранжевата зона. Не разбирам защо във ФГВБ има масово участие на юристи. Очакват нонстоп да бъдат квестори и синдици ли?

Дали не е по-уместно ФГВБ да бъде просто отдел в БНБ, а не скъпоструваща отделна институция, без видими за обществото дейности?

– Има спорове по въпроса. Ако бъде в БНБ, ФГВБ ще бъде под крилото на независимостта на централната банка, докато сега председателят на фонда се назначава от министър-председателя. Това е отговорът на въпроса. Както се сещаме, работещите във ФГВБ също са много добре заплатени.

Вижте втора част на интервюто с Любомир Каримански:

Фонд на фондовете е наред в списъка. Какво гражданинът трябва да разбере от съществуването на тази институция?

– Още по време на протестите казахме, че Фондът на фондовете е „Кутията на Пандора“. Първоначално беше към МФ, после премина към МИ, сега попадна в МИР. Но пак се събудиха споровете къде точно да бъде. Това е, защото този Фонд на фондовете трябва да управлява европейски пари. И те да достигат до хората и бизнеса през български посредници.

Особено сладко място, очевидно.

– Да. В него се назначават хора, в зависимост от действащото правителство, което и да е то. Това е сладката заобиколна схема на хора от правителствата да привличат свои посредници и да участват в разпределението. А Фондът на фондовете всъщност би могъл да бъде много полезен.

От Фонда на фондовете, към вица на вицовете: до миналата година България беше акционер в банките на от десетилетия несъществуващия СИВ, със седалища в Москва и Будапеща. Нещо повече, оказа се, че едно от последните служебни правителства в последните си работни дни е разширило с 42 млн. лв. родното участие като втори по величина акционер. Само абсурд ли е това?

– Слава Богу, ние излязохме от тази банки. Друг е въпросът как е използван ресурсът от участието ни в тези банки. Дали сме го използвали така, както направиха унгарците, които находчиво се възползваха от случая. Доколкото знам на много кандидати от българския бизнес тези банки са отказвали съдействие. Подобен е и случаят с Черноморската банка за развитие. Нека обществото разбере доколко и как тези финансови институции са помогнали на българския бизнес.

Като говорим за този тип „безинтересни институции“, редно е да кажем и какви механизми са ползвани за назначенията в тях – стана ясно, че това са доста апетитни и тихи пристанища за трупане на трудов стаж при отлични възнаграждения? Актуална е темата за номинационни комисии със засилено обществено участие. Реални ли са очакванията, че поне част от тях ще надхвърлят политическия терен?

– Това са т. нар. групи на заинтересованите страни. Такива групи в Европа има към почти всяка институция. В европейския регулаторен орган за застраховане и пазар на ценни книжа ESMA има такава група на заинтересованите страни, която помага на цялостната работа на органа, участва и в ключовите номинации.

Липсва ли ви нещо в текста на новия закон за БНБ?

Липсва ми ролята на централната банка по отношение на паричната политика.

Одобрявате ли тази част от конституционните промени, според която председателите на БНБ и Сметната палата влизат в късата листа от възможни служебни премиери? Няма ли председателят на Сметната палата да изпадне в конфликт на интереси при подобна ситуация?

– Точно така. Сметната палата е контролен орган и няма как контролният орган да проверява собственото си правителство. Това е недопустимо. Необходимостта Сметната палата и БНБ да бъдат разписани в конституцията беше много по-важна от всичко останало. В чл. 91 (б) на конституцията след промените се казва, че определени органи, има се предвид регулаторни, ще бъдат избирани с 2/3 от гласовете в НС, но това ще бъде предвидено в закон. Но не е предвидено управителят на БНБ да се избира с мнозинство от 2/3. Конституционните съдии също не е предвидено да се избират с 2/3. За кои точно регулатори важи условието за 2/3? Как съпоставяме при избора на председател БНБ и КФН, примерно?

Как се подбират българските представители за европейските финансови институции?

– Няма критерии. Не става публично, както трябва да бъде. Тези позиции не се обявяват и за тях не се кандидатства, както е в Европа. Тук министър-председателите разчитат на определен кръг от лица и изпращат хора „по заслуги“. Нали си спомняте, че имахме подобен случай с кандидат за еврокомисар, за когото разбрахме, че не става, чак когато се яви на интервюто…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст