Колкото и невероятно да звучи, статуята се намира в прословутото парижко гробище „Пер Лашез”.
Това е гробът на френския журналист Виктор Ноар, който през 1870-а бива фатално застрелян от аристократа Пиер-Наполеон Бонапарт. През 1890-а скулпторът Жюл Делу създава специален гисант (френски: „легнал”, надгробна скулптура, изобразяваща в легнало положение умиращ или човек в покой), изработен от бронз.
Не след дълго се заражда суеверието, че гисантът на Виктор Ноар ще донесе плодовитост, романтика, страхотен сексуален живот и бъдещ партньор до една година на всекиго, който изпълни тези следни стъпки.
Първо се целуват устните на статуята, после се поставя цвете или букет в шапката на Виктор, а най-накрая се потъркват неговите гениталии. Никой не е точно сигурен кога и как точно се ражда тази специфична традиция, но точно тези места на гисанта са толкова пъти докосвани, че впоследствие довеждат до окисляване на бронза. Една от най-ранните записки за вече видоизменения метал е тази на знатната французойка Анриет Кайо, датираща от 1935 година.
В интерес на истината, през 2004-а градските власти, по данни на Le Monde, решават да поставят ограда около гроба на Виктор Ноар, за да възпрепятстват жените да припарват до него. Ала след немалко протести, оградата най-накрая е демонтирана.
Тъй че ако имате път до гробището „Пер Лашез” и видите някоя дама да прави много невъзпитани жестове върху нечий гроб, шансовете – това да е именно мястото на вечен мир на Виктор Ноар – са доста високи.