Перспективата офшорни вятърни турбини, да бъдат изградени в достъпни райони в Черно море, изправи на нокти рибарите и туристическия бранш
От няколко години насам темата за офшорната вятърна енергия вълнува света. Тя е смятана за един от най-надеждните източници за увеличаване на производството на възобновяема енергия и чертае пътя към устойчиво и декарбонизирано енергийно снабдяване.
Въпреки всичките ѝ положителни страни, изтъквани от специалистите, остават редица неясноти около това какво ще е въздействието върху околната среда и какви са екологичните рискове за морските екосистеми. Точно тези неясноти предизвикват и негативните реакции на част от обществото, което е на мнение, че офшорните вятърни турбини в акваторията ни
ще прогонят рибата и ще съсипят черноморския ни туризъм.
Приетият на първо четене преди дни (на 25 януари) Закон за енергията от ВЕИ в морските пространства, внесен от ПП-ДБ и подкрепен от управляващото (не)коалиционно мнозинство, разбуни духовете и в пленарната зала.
От опозицията бяха категорични, че той ще съсипе туризма в страната. Вносителите на законопроекта от ПП-ДБ обаче контрираха тези твърдения, като обясниха, че става дума за строителство в зоната 20-50 км навътре в морето, което няма да попречи на нито един икономически сектор, включително и на корабоплаването.
Политическите спорове обаче не само не внесоха някакво спокойствие в обществото, а нагнетиха напрежение и накараха рибарите да “ознаменуват” с протести приемането на законопроекта и на второ четене.
В проектозакона се предвижда изграждане на вятърни централи в Черно море около Шабла и Каварна. Според хората, чийто основен поминък е рибарството,
ветропарковете ще ограничат риболовните зони,
т.е. ще доведат до значително намаляване на улова.
По думите на председателя на сдружение “Черноморски изгрев” Емил Милев, никой не се интересува от тяхното мнение, а според него “риболовните зони са между 0 и 100 м. Това са зоните в Черно море, където има живот“. И резонно задава въпроса: „защо тези вятърни мелници ще се изграждат точно там, където работим?”.
Милев обяснява, че рибарите не са против зелената енергия, нито са против изграждането на ветропаркове, стига те да бъдат изградени извън риболовните зони. И е категоричен, че ако законът бъде приет в този си вид, те ще бъдат ощетени. Аргументите му са, че тези ветропаркове ще бъдат ситуирани на пътя на рибата. А вече е доказано, че те обръщат теченията и рибата ще бъде прогонена.
Рибарите, дават пример с един кораб, който е правел изследвания за нефт и газ и тъй като по това време е била предизвикана детонация по морското дъно, рибата е изчезнала изведнъж. Едва десет години след това пасажите са започнали да се възстановяват.
Туристическият бранш също не ръкопляска
на намеренията за разгръщането на офшорните вятърни паркове. Проф. Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма настоява да бъдат посочени зоните, където не бива да виждат перки, за да не опустеят курортите ни.
Според него липсва комуникационна стратегия за плановете за офшорни вятърни паркове в Черно море. В тази връзка в сектора подкрепят идеята за закон за туристическите места и зони, който “да защитава гледката“, коментиран преди време от министъра на околната среда Юлиан Попов. Според Драганов вятърните турбини в морето биха променили “културния елемент на екосистемата” и са заплаха за туризма
Туристите не искат да почиват в индустриална зона, категоричен е Драганов. Според него сезонът тази година се очаква да е рекорден и коментари за изграждането на “вентилатори” може да го провалят. “Където има перки, няма туризъм“, заяви професорът.
Защитниците на промените в законодателството
са на коренно противоположно мнение.
Експертът Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията обяснява, че вятърните централи реално са невидими от брега. Според него, те ще бъдат изградени навътре в морето, защото там ветровете са по-силни, а турбините се сливат с хоризонта, защото са сиви. И добавя, че една турбина с височина около 150 метра има мощност от 10 мегавата и офшорните паркове осигуряват “близка до базовата енергия” и ще помогнат за намаляване на цената на електроенергията.
Що се отнася до притесненията на туристическия бранш, експертът пояснява, че
в Северна Европа e практика около турбините да се организират круизи.
И уверява, че при реалния старт на действията за изграждане на офшорните вятърни паркове ще бъдат правени анализи и оценки, които обхващат други проекти в Черно море, включително и енергийни, както и ефектите върху туристическия и рибарския сектор.
Що се отнася до притесненията на рибарския сектор, че бъдещите вятърни паркове, ще са “на пътя на рибата“, а вибрациите от турбините ще я изгонят и това ще ограничи поминъка им, Владимиров е категоричен, че нямало такива данни при нито един от вятърните паркове, които вече са изградени в Северно море.
Нещо повече , според него
постаментите на турбините привличали миди,
които на свой ред привличали и рибите.
И обяснява, че вибрации има при строителството на основите, но компаниите изграждали балони, които намаляват ефектите от строителството и това също не се отразява върху рибните пасажи.
Всички тези неясноти и спорове, може би ще намерят решение на 6 февруари, когато е предвидено в Народното събрание да се организира кръгла маса, където всички заинтересовани страни да бъдат поканени, за да изкажат мнение. Да не говорим, че всичко около изграждането на първите офшорни паркове на България е още много далечна перспектива.
Така например,
все още не са определени зоните,
където ще може да се строи, независимо от факта, че от доста време управляващите би трябвало да са наясно, че Европейския съюз планира мащабно разширение на вятърните паркове – до 400 гигавата мощности до 2050 година. Но за реализацията на тези евро–амбиции няма как да се стигне без модернизацията на пристанищната инфраструктура.
Един от източниците на средства за тази цел са парите по европейския план за възстановяване. По схемата ще бъдат разпределени 750 млрд. евро, които са предназначени основно за подпомагане на енергийния преход. Тези средства могат да подпомогнат на пристанищата да се приспособят за “зеленото и възобновяемо бъдеще”.
Доколко обаче страната ни е готова с проектите в тази посока, далеч не е ясно.
