Българската народна банка обмисля да затегне кредитирането – особено ипотечното – за граждани през пролетта. Най-после! От поне две години финансисти, икономисти и банкери предупреждават, че нисколихвеното и непазарно ипотечно кредитиране у нас ще спука пренадутия имотен балон, което ще удари тежко много фирми, банки и граждани. БНБ диктува правилата и следи да се спазва дисциплината и затова, колкото и на нас да ни се струва късно, регулацията напролет също е добър вариант.
Управителят на БНБ Димитър Радев заяви в интервю за националното радио в неделя (28 януари), че Централната банка ще изчака и данните за януари, февруари и март. Според наличната информация, през декември 2023 г. са отпуснати 20.5% повече жилищни кредити – до 19.9 млрд. лева. Димитър Радев подчерта, че в случая се разглежда
комплекс от показатели, а не само ръста на ипотеките.
„Всичко ще зависи от резултатите, т.е. от данните, които ще постъпят за януари, февруари и март. Освен това, трябва да се има предвид, че ние гледаме комплекс от показатели, т.е. не гледаме само ръста на ипотеките, а много други неща. Например, как подобна мярка ще се отрази общо на икономиката. Така че решението ще бъде взето много внимателно на база постъпващите данни“, отбеляза той.
Управителят на БНБ уточни, че мерките зависят и от приемането на еврото, което е планирано за 1 януари 2025 година. Ако това се случи, изискванията към банките за минималните задължителни резерви ще бъдат намалени от 12% на 1 процент. Според него, ако се управлява добре, този процес няма да доведе до кредитен бум при търговските банки.
В паралелно интервю пред Би Ти Ви, главният икономист на “Отворено общество” Георги Ангелов настоя регулаторът
да вземе мерки за охлаждане на кредитирането,
за да не се стигне до спукване на имотния балон.
Според него, колкото повече този балон се надува, толкова по-болезнено ще се спука. Той даде за пример ситуацията през 2007-2008 г., когато много хора накупиха имоти на високи цени с уверяването от брокери, че те няма да спадат. После обаче цените паднаха и в резултат на това целият пазар, като започнем със строителството, замря за 7-8 години.
Накрая Георги Ангелов обобщи, че банките поддържат ниските лихви с цел привличане на повече клиенти, но предупреди хората да не се успокояват с мисълта, че днешните поносими вноски – от по 700-800 лв. месечно, например – ще си останат същите и през следващите 30 години.
Всъщност, най-странното е нещо друго. Става дума за отпускането на кредити (включително и потребителски) на хора
с по 4-5 “висящи” кредита, че и с ипотеки за по 25 години?
Или пък се отпускат заеми с 10-годишен срок на изплащане на хора, родени преди 7-8 десетилетия?
У нас няма общоприложим принцип, според който всички по-възрастни клиенти да получат жилищно кредитиране. Основно изискване на банките към клиента е възрастта му, като сборът от навършените години и срока за връщане на кредита не трябва да е по-голям от числото 75 (или 70, както предпочитат част от банките). Тоест – ако клиент на 60 години кандидатства за ипотека, ще му се наложи да връща парите най-много за срок от 15 години.
Бившият председател на Английската централна банка Мервин Кинг също предупреди… в прав текст: вярата, че лихвите ще останат ниски завинаги,
осигурява място единствено… в рая на глупостта!
Той посочи през лятото, че цените на имотите в цял свят започват да намаляват, а като основна причина за имотния балон изтъкна недостига на жилища. В България обаче цените на жилищата продължават да си растат, а и преизобилието на жилища е много далеч от пресъхването.
По данни на Националния статистически институт, 30.3% от жилищата в София са необитавани и макар делът им да е значителен,
столицата остава областта с най-малко празни жилища.
На другия е Видин, където точно 55.4% от жилищата са необитаеми.
В крайна сметка, имотен балон у нас съществува, защото има кой да го подхранва. Тоест – цените на жилищата растат естествено, защото има кой да ги плаща. Проблемът е, че липсата на достатъчна финансова култура и вярата, че лихвите завинаги ще останат ниски, ще обърнат рязко ситуацията. Тогава от “бум”-а на кредитиране ще се озовем в “бум”-а на фалитите, но от това със сигурност никой няма да спечели.