ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

От констатации през консултации към управление

Българска банка за развитие - ББР

Обществото трябва не само да знае какво става в ББР, но и да има решаващ глас за разпределянето на ресурсите

…..В случая … важната дума в заглавието на ББР не е “банка”, а “развитие”. Тя беше създадена именно като инструмент за развитие на българската икономика, за догонване на по-напредналите от нас. Затова провалите в досегашната й дейност не са толкова управленски или финансови, а политически. Те са провали на политическите елити, които обещаваха на българския бизнес съдействие за разширяване и модернизиране, а зад гърба му насочваха финансовите ресурси за обогатяване на близките до тях олигархични структури…”. Валентин Съйков, 18.09.2023 г. banker.bg

При управлението на ГЕРБ Българската банка за развитие се прочу като касичка на властта, смазваща връзката бизнес – политика с мехлема на корупцията. Разбиването на този механизъм беше една от основните цели на голямата промяна, искана от широките слоеве на обществото.

Близо четири години след началото на промените промяна все пак има. Въведено беше изключителното важното ограничение за кредитиране на отделен проект до 5 милиона лева.

Според официалния сайт на Би Ти Ви „когато в един Констативен съвет в Надзорния съвет на банка участват петте национално представени работодателски организации, двата национални  синдиката и Сдружението на общините, това не е притурка”. Това е казал Росен Карадимов, председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие в предаването „Лице в лице“. И още: “Ключовата финансова програма за кредитиране на малък и среден бизнес е изработена именно с този съвет“.

Подмяната на консултативния съвет с констативен в съобщението е техническа грешка.

Дали на практика съветът не се ограничава с констатации,

а има важен консултативен глас, българското общество още не е разбрало, може би и поради прословутата банкова тайна.

Съществуването на този съвет само по себе си е напредък спрямо предишната практика а ла Мавродиев да се раздава ресурсът на банката на ограничен брой близки до властта фирми. Няма публична информация за работата и решенията на Консултативния съвет, но щом не се чува нищо лошо за неговата работа, това вече е първата добра новина. Следващите добри новини, които очакваме, са свързани с работата на съвета и с неговите решения. Засега сайтът на банката пази пълно мълчание по тях.

Работата на Консултативния съвет със сегашния му статут е положителна, но половинчата стъпка. Неговата ефективност до голяма степен зависи от добрата воля на ръководството на ББР. Всяка промяна на върха на управлението на банката и на държавата носи риск от връщане на старите порочни практики.

Много по-голяма гаранция за защита на обществените интереси

ще има, ако Консултативният съвет прерасне в Обществен съвет, който да изземе функциите на сегашния Надзорен съвет. За да стане това трябва да се промени начинът на формирането му, така че да включи достатъчно компетентни представители на бизнеса, научните среди и обществения сектор. И още нещо много важно: решенията на съвета трябва да станат публични, за да знаят гражданите как се изразходват техните пари.

В едно интервю от ноември миналата година Тодор Тодоров, изпълнителен директор на Националния гаранционен фонд към ББР обясни: „Гаранционните ни схеми целят подпомагане на възможно най-голям брой предприятия, а не определен сектор или регион. Над 2/3 от отпуснатите средства са съсредоточени в Южна България, като водещ е Югозападният регион с 36% от общо разплатения ресурс“.

Знаем, че пари при пари отиват, но това, което е железен закон при свободния пазар, дали трябва да важи с пълна сила и в работата на един инструмент, създаден с цел

държавата да насърчава икономическото и социалното развитие?

А секторната и регионалната политика са ключови елементи на развитието. Затова преди да внасяме корекции в механизма на функциониране на Българската банка за развитие трябва да си зададем въпроса за основната цел в нейната работа. На пръв поглед тя изглежда ясна – подпомагане и насърчаване на малкия и средния бизнес у нас. Да, но кой бизнес? И тук отговорът изглежда ясен: всеки бизнес, който отговаря на критериите за кредитиране. Каква е тогава разликата с фирменото кредитиране на търговските банки? Отговорът на последния въпрос би бил много по-лесен, ако собственикът на банката в лицето на българската държава имаше това, което се нарича индустриална политика.

Според Пламен Т. Ненов, доцент по икономика в Осло и изследовател в Норвежката централна банка, „индустриалната политика представлява широк набор от икономически политики, които въздействат върху икономическата активност и индустриална структура на една страна посредством предоставянето на специфични стимули на предприятията. Всяка държава провежда специфична комбинация от индустриални политики, независимо дали са насочени към привличане на преки чуждестранни инвестиции; към насърчаване на износа; иновационни политики, насочени към насърчаване на научноизследователската и развойната дейност; или регионални, насочени към увеличаване на заетостта и подобряване на социално-икономическите резултати в икономически потиснати региони“. И още малко от същия автор: „На България е необходима амбициозна индустриална политика със силен регионален профил, насочена към увеличаване на инвестиционната активност, технологичната модернизация и иновациите. С оглед на мащаба на проблема тази политика изисква комбинация от сериозен фискален ресурс, но и оптимален избор на инструментите за реализирането й“.

Цитирах подробно Пламен Т. Ненов, защото той обяснява изключително точно

защо ни е необходима индустриална политика.

А не може ли все пак да я караме както досега без да си усложняваме живота?

Преди да си отговорим, нека да се огледаме какво става по широкия свят. Научно-техническият прогрес върви с все по-ускорени темпове. Достатъчно е само да споменем мястото, което зае изкуственият интелект през последната една година. Промените са толкова бързи и толкова радикални, че за много представители на традиционните бизнеси става все по-трудно да ги осмислят и усвоят в практиката. Постковидната ера все повече се характеризира с намеса на националните държави и на наднационални обединения като Европейския съюз в икономиката. Правят се многомилиардни планове за целенасочени инвестиции в конкретни направления като информационни, комуникационни и зелени технологии, нови енергийни източници и материали, машини на бъдещето, биотехнологии. Целта на тези ръководени, а често и финансирани от държавата инвестиции е да осигурят конкурентни предимства на съответните страни в утрешния ден.

Разработването на такава политика явно изглеждаше непосилна задача за всички досегашни български правителства. Нито едно от тях досега не си е поставило такава цел, кое от нежелание и неразбиране, кое поради некомпетентност, кое поради фаворизиране на сенчести бизнеси, които не се връзват с никаква политика. Най-често причината е комбинация от всичко по малко.

Липсата на дългосрочна индустриална политика се вижда ясно в

турбуленциите около Плана за възстановяване и устойчивост.

Приоритети се сменят с лека ръка, мерки се пишат и се зачеркват като в детска игра, едни пари пътуват от точка А през точка Б към точка В.

За да оправдае на сто процента своето съществуване Българската банка за развитие би трябвало да бъде основен инструмент на липсващата ни индустриална политика. Ще може ли сглобката да роди такава политика? Мисля, че отговорът е ясен. Очевидно инициативата трябва да тръгне от обществото и да се избистри в достатъчна степен, за да потърси институционална рамка.

Неотдавна в Давос се проведе поредният форум. От една страна обвит в мистерия, от друга страна – жестоко критикуван, Давос е пример как около една маса могат да се съберат водещи политици, бизнесмени, общественици и дори хора на изкуството за да дискутират глобалните проблеми пред света. Може би е време за български Давос, на който да се опитаме да погледнем в бъдещето на страната задълбочено и непредубедено. Ако това не стане, грешката на Би Ти Ви може да се окаже вярна и консултативният съвет на ББР да си остане констативен.

Валентин Съйков

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст