Илон Мъск обяви в социалната мрежа „X“ в понеделник, 29 януари, че вече има пациент с мозъчен имплант, разработен от неговата компания „Neuralink“.
През есента на 2023 г., след известно забавяне, „Neuralink“ започна да набира пациенти за клинично изпитване на устройството си, наречено интерфейс мозък-компютър. Тогава компанията получи одобрението на Американската администрация по храните и лекарствата и болничния борд по етика, припомнят от „Wired“.
Мъск добавя, че крайната цел на „Neuralink“ е да постигне симбиоза с изкуствения интелект, но засега целта, която си поставя за начало, е по-скромна – да позволи на парализирани хора да контролират курсора или клавиатурата на компютър с мозъците си.
При обявяването на инициативата от „Neuralink“ обявиха, че набират участници, които са минимум на 22 години, с квадриплегия или парализа на четирите крайника, дължаща се на увреждане на цервикалния гръбначен мозък или амиотрофична латерална склероза (ALS). Очаква се проучването да продължи шест години.
От компанията поясняват, че ще използват хирургически робот, с който ще поставят импланта в онази част на мозъка, която контролира волята за движение. Веднъж поставено, устройството, с размер на монета, ще записва и предава безжично мозъчни сигнали към приложение, което ще ги декодира и ще задейства движенията.
В поста си в понеделник Мъск добави, че пациентът се възстановява добре и че първоначалните резултати показват обещаващо откриване на невронни пикове. Но вероятно ще са необходими месеци, преди да стане ясно дали пациентът може успешно да използва импланта за управление на компютър или друго устройство. Първо пациентът ще трябва да се възстанови от операцията, след което ще трябва да започне обучение. Очаква се това да отнеме няколко седмици.
Пациентът на „Neuralink“ далеч не е първият с мозъчен имплант. Няколко десетки хора по света са оборудвани с подобни устройства като част от изследователски проучвания. Първият е Мат Нагъл, който се подлага на експеримента през 2004 годината. През годините подобни импланти позволиха на парализирани пациенти да играят видео игри, да движат роботизираните си ръце и да пишат имейли, използвайки за целта само мислите си.
Доскоро подобни устройства не можеха да се използват в домашна обстановка, а само в лаборатории заради сложните системи от кабели и компютри. Системата на „Neuralink“ обаче е проектирана така, че е безжична и записва невронната активност с над 1000 електрода, разпределени в 64 нишки, всяка от които е по-тънка от човешки косъм.
Но инициативата на „Neuralink“ има и своите критици – през септември 2023 г. разследване на „Wired“ разкри как някои от маймуните, участвали в експериментите, са умрели при тестването на мозъчните импланти. Компанията е обект на федерално разследване заради отношението й към животни. „Reuters“ съобщи през януари 2024 г., че „Neuralink“ е глобена за нарушаване на правилата на Министерството на транспорта на САЩ, отнасящи се до транспортиране на опасни материали.
От основаването на „Neuralink“ през 2016 г. се появиха няколко компании, които имат за цел да произвеждат и продават въпросните устройства. Базираната в Ню Йорк „Synchron“ не само изпревари „Neuralink“ със своя мозъчен имплант, но демонстрира, че това устройство е безопасно и позволява на пациентите с парализа да сърфират в мрежата, да пазаруват онлайн и да се възползват от възможностите на онлайн банкирането.
От „Neuralink“ не уточняват къде провеждат тестовете си и колко пациенти ще бъдат включени в тях. Компанията е създала регистър на пациентите – потенциални участници, като така проверява дали те отговарят на условията за проучването й. Този регистър обаче е извън системата – ClinicalTrials.gov, централната база данни с информация за клиничните проучвания, финансирани или спонсорирани от индустрията и правителствените агенции.
В момента единствената информация около инициативата на „Neuralink“ идва от постовете на Мъск.
