ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Евроизборите: задава ли се остър завой?

Европейския парламент ядрена програма

До изборите за европейски парламент остава около половин година, но коментарите и опитите за прогноза започнаха по целия континент, в т.ч. и в България. Обикновено на този вот не се отдава особено голямо значение, но този път като че ли жегата се усеща отдалече. Публикуваните до момента доклади от проучвания са пропити от драматизъм, примесен с алармистки нотки. Тревогата е донякъде обяснима, ако отчитаме профила на възложителите (като Европейския съвет за външна политика) и известните пристрастия на част от авторите.

Независимо от различията в данните и интерпретациите, почти единодушното мнение на този етап е, че предстои

възход на антисистемните леви и особено десни партии

(които в мейнстрийм трактовките традиционно се обозначават като „крайни“, „антиевропейски“, „популистки“ и т.н.). Очаква се парламентарните формации „Идентичност и демокрация“, „Европейски консерватори и реформисти“ и в известна степен „Левицата“ да засилят позициите си. Основните губещи ще бъдат двете големи политически групи – Европейската народна партия и „Социалисти и демократи“, следвайки тенденцията от последните два евровота; същата съдба ще сполети центристко-либералната формация „Обнови Европа“ и коалицията между Зелените и Европейския свободен алианс.

Драматизмът в анализите идва от допускането, че подобни значими  размествания в баланса на силите в Европейския парламент ще се отразят съществено на по-нататъшния ход на ключови политики на ЕС, като Зелената сделка, налагането на „върховенството на правото“ (т.е. усмиряването на непокорните страни като Унгария, Полша и Словакия) и най-вече спорни решения като продължаващата подкрепа за Украйна, разширяването на съюза и справянето с проблемите на имиграцията.

Картината се усложнява допълнително

от обстоятелството, че съществени размествания на влиянието на партиите се очакват в почти всички водещи европейски държави (Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Австрия и др.), което ще доведе до по-нататъшни промени в съответната вътрешнополитическа ситуация.

Как европейските анализатори (пред)виждат развитието на събитията в България? Според тях през юни четири партии ще имат за пръв път евродепутати – ПП, „Възраждане“ „Има такъв народ“ и „Левицата“ . Системните формации (ГЕРБ, ДПС и БСП), ще изгубят между един и трима свои представители в Европарламента,  а ВМРО вече няма да има представителство там. По този начин българските избиратели ще дадат своя принос към описаните по-горе общоевропейски тенденции.

Без да оспорваме експертизата на изследователите, възникват редица въпроси, свързани както с очакваното представяне на българските партии, така и със специфичните фактори, които биха се отразили на електоралната активност, вота и разпределението на мандатите. Също така авторите не анализират в дълбочина, а вероятно и не познават особеностите на политическите и електоралните нагласи на различните групи от българското население, които биха се манифестирали при различните възможни сценарии на развитие на събитията у нас през следващите 5-6 месеца.

Според редица български анализатори, независимо от различните им възгледи,

има две алтернативни хипотези

относно подготовката и резултатите на евроизборите у нас. Едната предвижда (в съответствие с вече установената тенденция в България) слаба електорална активност, която естествено ще фаворизира установените партии с налични организационни, финансови и медийни ресурси. При този сценарий на по-нататъшно оттегляне на повечето българи от политиката е логично да се възпроизведе представителството в днешния парламент, като спечелването на мандати от „Левицата“ и дори от ИТН изглежда доста проблематично. Тук откритият въпрос е свързан най-вече с това, доколко засилващият се негативизъм към политиката на ЕС в последно време сред значителни части от българите ще представлява достатъчно силен дразнител за подкрепа на партиите, деклариращи антисистемни позиции. Поне към настоящия момент индикации за ръст на този тип наказателен вот няма.

Втората хипотеза допуска, че е възможен рязък скок на участието в резултат на

обществената реакция към управлението на сглобката

(по-точно непрестанните скандали и афери) и/или появата на атрактивен нов политически субект. Второто условие е по-важно, тъй като ще предложи на недоволните от управлението така необходимата и липсваща сега алтернатива. Предвид високата динамичност и неопределеност на процесите в България, част от които въобще излизат извън рамките на нормалната политическа логика, подобен развой не е невъзможен. Той би довел до съществено разместване на представителството, каквото се очаква в някои европейски страни.

Независимо коя от двете хипотези ще се реализира, би било погрешно да се подценяват

дълбинните промени, протичащи в българското общество,

които не се забелязват или се игнорират под влиянието на ситуационни пропагандни и идеологически съображения. Най-същественото е, че тези промени засягат не само по-възрастните поколения, които традиционно се смятат за по-консервативни, но и младежите. Според едно скорошно изследване на Института за глобални анализи 71 на сто от българите между 18 и 34 години смятат, че Европейският съюз диктува на страната каква политика да води. Повече от половината от тези между 18 и 24 години искат силен лидер; също толкова смятат ЛГБТ за неморално и упадъчно течение. Почти 40 на сто винят Украйна за войната. И още една интересна подробност – изглежда (поне по някои въпроси)

различията между поколенията съвсем не са толкова дълбоки,

колкото ни ги представят. Според същото проучване почти няма разлика в начина, по който най-младите и най-възрастните българи възприемат Русия (тя е смятана за заплаха от 34 на сто от хората между 18 и 24 години и от 27 на сто от хората над 65 години).

Някои, като министъра на отбраната Тагарев, са склонни да обвиняват „недъзите“ на българската образователна система, която затвърждавала в обществото проруски възгледи, в антиевропейската дезинформация или „липсата на преоценка на миналото“.

По-разумното обяснение е, че под влияние на големите вътрешни и външни трусове голяма част от обществото се обръща към съзнателно пренебрегвани традиционни ценности – суверенитет, национално достойнство, уважение към историята, патриотизъм, семейство, вяра. А това неизбежно ще има политически последици.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст