Лидерите на Европейския съюз ще проведат тежка извънредна среща в четвъртък (1 февруари). Изправени пред две войни, бушуващи на прага на ЕС, те ще се опитат да се споразумеят за удължаване на помощта от 50 милиарда евро за Украйна до 2027 г., както и за поддържането на военен фонд за въоръжаване на Киев. Другото предизвикателство е стихийното разпространение на фермерските протести, които достигнаха и Брюксел. Успоредно с това нараства и недоволството от строгите регулации, наложени чрез Зелената сделка.
Основен акцент в дневния ред е многомилиардният финансов пакет за Украйна, който вече се сблъска с несъгласието на Унгария по време на предишната среща през декември. Германия пък се възпротиви на допълването на военния фонд на ЕС. Очакванията са, че унгарският премиер Виктор Орбан е посмекчил позицията си, след като се изправи пред заплахата парите от еврофондове за Будапеща да бъдат спрени окончателно. В публикация на „Файненшъл Таймс“ през уикенда се твърди, че ако
Орбан не каже „Да“ на подкрепата за Киев, ЕС ще му отреже парите.
Европейските институции отрекоха да е обсъждан подобен вариант, но все пак сянката на съмнението помрачи ентусиазма в Будапеща, че след като получиха един транш от 10 млрд. евро през януари, ще има и още.
Изглежда, че заплахата е имала ефект, защото във вторник Орбан потвърди готовността си да смекчи позицията на Будапеща по „украинския въпрос“.
„Унгария е готова да участва в решението на 27-те (за държавите членки на ЕС става дума – бел. ред.), ако гарантирате, че всяка година ще решаваме дали да изпратим тези пари или не. И това годишно решение трябва да има същото правно основание като днешното: трябва да бъде единодушно“, заяви Орбан.
Това е голяма стъпка, защото той преди настояваше финансирането на Украйна да е извън европейския бюджет, а лидерите умуваха над възможността да осигурят помощта чрез двустранни споразумения, ако Орбан ги отреже. Най-вероятно
европейските лидери отново ще го изпратят „да пие кафе“,
докато вземат решението за Украйна. Така, както направиха на предишната среща, когато договориха започването на преговорите с Киев за членство в блока. При всички положения обаче, унгарският лидер ще поиска нещо в замяна.
Другата болезнена тема са фермерските протести. Въпреки че „селската“ криза официално не е в дневния ред на срещата, френският президент Еманюел Макрон обяви, че ще я обсъди с шефа на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и с другите правителствени лидери.
Фермери от редица европейски страни протестират срещу ниските изкупни цени, увеличаващите се производствени разходи и екологичните политики на ЕС. Масови стачки
избухнаха във Франция, Белгия, Германия и Италия.
Френските земеделци протестират повече от две седмици и засилиха натиска си върху правителството, като блокираха магистрали с тракторите си близо до Париж и подпалиха бали сено, затваряйки частично достъпа до летището в Тулуза.
Белгийските фермери блокираха площад в центъра на Брюксел и заплашиха да останат там до срещата на лидерите в четвъртък.
Испанските фермери заявиха, че ще се присъединят към протестите през февруари.
Вече протестират – засега мирно и кротко – и фермерите от Полша и Румъния. Те са недоволни, че вносът от Украйна е освободен от мита, поради което пазарите им са наводнени с евтини украински стоки, докато тяхната продукция продължава да залежава и да се обезценява.
Фермерските протести повдигнаха и въпроса за
качеството на приетите закони, свързани със Зелената сделка
и тяхната приложимост в реалния живот.
В понеделник водещият кандидат в листата на френската крайна десница за европейските избори Жордан Бардела заяви, че очаква правителството на Габриел Атал да се откаже от Зелената сделка. Преди това, неговата партия „Национален сбор“ подкрепи „регулаторната пауза“, поискана от президента Еманюел Макрон, а Европейската народна партия (ЕНП) настоя за същото. Ясно е, че с наближаването на евроизборите това ще се случи и в други държави членки страни, защото все повече партии
критикуват Брюксел за нереалистичните и пренатегнати зелени политики.
На този фон се очаква тежка и мрачна среща на лидерите на ЕС, която обаче ясно ще покаже накъде духа вятъра преди евроизборите.
