Европейските фондови борси започнаха 2024-а с познатата от почти четвърт век конфигурация – да изостават от американските си конкуренти в местната валута. Между 2009-а и 2023-а резултатът от това по-слабо представяне беше пет пъти по-голяма кумулативна печалба на щатския индекс S&P 500 спрямо европейския EURO STOXX 50 (бел. ред. – борсов индекс на еврозоната, съставен от акциите на най-големите и най-ликвидни компании на 11 държави от блока на еврото).
Тази изключителна позиция на американските корпоративни книжа не е традиционна: през двайсетте години до 2009-а възвръщаемостта на европейските и щатските акции е била сходна, посочва коментаторът на “Файненшъл таймс” Ребека Патерсън – бивш главен инвестиционен стратег на хеджинговия фонд на Реий Далио “Бриджуотър асошиейтс”. И съветва инвеститорите да анализират миналото, за да разберат на какво се дължи промяната на тези отношения и как тези фактори може да еволюират в бъдеще.
Досега е безспорно, че напредъкът на технологиите и големите американски технологични компании са ключовият двигател за изключително високите печалби на щатските фондови борси през последното десетилетие. Инвеститорите са наясно и с няколко други фактори, които влияят по-негативно на европейската икономика и пазарни постижения, каквито са войната в Украйна, по-ограниченият размер на следпандемичните стимули, намаляващият търговски обмен с Китай и, от по-далечното минало – последствията от дълговата криза на еврозоната и последвалото възстановяване, ограничено от пакта за националните разходи.
Според госпожа Патерсън обаче има и друга структурна причина за изоставането на Стария континент, която ще продължи да оказва въздействие – европейският финансов сектор. Тук не става дума за резултатите на акциите на регионалните банки, а по-скоро за сравнително тесния и фрагментиран бранш, наподобяващ слабо финансово сърце, което трудно изпомпва достатъчно капитали и ликвидност в подкрепа на жизнените европейски компании и на икономическия растеж.
Пропастта между финансовите сектори на Съединените щати и на Европа се разширява стабилно след кризата през 2008-2009-а когато банковите регулации бяха затегнати значително. Общата пазарна капитализация на европейските банки (включително британските и швейцарските) е паднала от 2.7 трлн. щ. долара през 2007-а на 1.4 трлн. долара до 2021-а, според публикуваното неотдавна проучване на мозъчния тръст Форум на официалните парични и финансови институции. Европейският срив е дори още по-шокиращ в сравнение със скока на капитализацията на щатския банков пазар – от 1.6 на 2.6 трлн. щ. долара.
Разликата при фирмите за управление на активи е още по-голяма през същия период когато европейският сектор за управление на средства губи пазарен дял, отчасти заради доминиращата позиция на американците на световния терен. Въпреки че големината не гарантира по-силна пазарна доходност или икономически растеж, тя определено помага на играчите да абсорбират по-лесно разходите, произтичащи от променените регулаторни изисквания и технологичните нужди.
Обемът и плътността на щатските финансови фирми създава и положителна обратна връзка с капиталовите пазари, което подкрепя по-силна екосистема по време на бизнес-цикъла. По-едрите и здрави банки могат да отпускат повече кредити, които подпомагат компаниите и цялостния стопански растеж. Той от своя страна, създава позитивни условия за домакинствата и бизнеса да инвестират и по този начин печелят не само банките, но се стимулира и развитието на капиталовите пазари и небанковите финансови фирми. Небанковите опции пък предоставят повече възможности за инвестиции и финансиране – изключително ползотворен фактор когато макроикономиката или регулациите принуждават банките да ограничават временно кредитирането, както се случи през миналата година.
По-стриктното регулиране далеч не е единствената причина за изоставането на европейския финансов сектор. Принос имат и културните и политически проблеми.
Въпреки успешното въвеждане на единен пазар и валута, европейските политици досега не успяват да превърнат продължилите десетилетие дискуси в ефективен банков и пазарен съюз. Липсата на съгласие често произтича от различните приоритети на националните електорати. Например, през 2023-а някои европейски правителства използваха банките като източник на фискално финансиране на тези приоритети вместо на ключовия двигател на растежа. Италия, Испания, Унгария, Чешката република и Литва наложиха нови данъци на кредитните институции въпреки предупрежденията на Европейската централна банка, че “сумата на извънредните налози може да не е съизмерима с рентабилността на кредиторите и на възможността им да генерират капитал в дългосрочен план”.
Фрагментираната и по-ограничена същност на европейския финансов сектор е само една причина, допринасяща за краткосрочните резултати на акциите на европейските фирми. Историята показва, че въпреки тази спънка Европа би могла да има едно или няколко тримесечия на по-силни резултати.
Стабилно превъзходство на Стария континент обаче ще се постигне по-трудно без по-силно финансово сърце, което да помогне и за по-мощен растеж, твърди госпожа Патерсън. И цитира заключение от изследване на Световната банка през 2016-а: “Държавите с по-добре развити финансови системи по правило отчитат по-висок растеж в дългосрочен план”.