Ако съдим от статистиката, сме шампиони по ръст на доходите в ЕС, като минималната работна заплата е скочила с 19.6, а търговците твърдят, че цените у нас са доста ниски. „Това“ със заплатите и пенсиите наистина е така, но „онова“ – с никаквите цени – никак не е вярно. В противен случай асте, но не може да догони ръста на цените и да ликвидира категорията работещи бедни.
Издръжката на живота продължава да нараства и през 2023 г. е скочила със 17 на сто. В края а миналата година 64% от работещите са получавали доходи за труд, по-ниски от средствата, които са необходими за издръжка. А
над 1 млн. души получават чисто около 1000 лв. месечно.
КНСБ и Институтът за социални и синдикални изследвания и обучение направиха проучване на потребителските цени и заплатата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2023 г., което показва, че необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ, който живее сам, достига 1438 лв. към декември 2023 година. Общата стойност за тричленно семейство (с двама работещи възрастни и дете до 14 години) е 2588 лева. За една година двете суми са скочили, съответно – с 87 лева и със 156 лева.
В същото време, стойността на малката потребителска кошница (т.е. основните 20 жизненоважни стоки), за една година се е повишила с 5.9% и през декември 2023 г. тези стоки са стрували общо 113.32 лева. Показател, по който
България „достойно“ заема… последно място в ЕС,
защото с минималната си заплата можем да си купим тази кошница най-малко пъти.
Според проучването, това доказва, че темпът на нарастване на нашенската МРЗ изостава сериозно от ръста на цените, което пък води до постоянно разширяване на категорията „Работещи бедни“ и до още по-постоянно ограничаване на потреблението.
Освен свитата кошница, страната ни е и в Топ 10 на държавите с най-високи нива инфлация при хранителните стоки. Проучването сравнява цените на един от най-популярните продукти – сиренето – в седем европейски държави: България, Испания, Германия, Франция, Румъния, Нидерландия и Хърватия. Дали има смисъл да правим три опита, за да отгатнем, че в България тази стока е най-скъпа? Точно така – никакъв смисъл няма:
у нас килограмът струва средно 9.20 евро, а Нидерландия – 7.15 евро.
Още миналата година Асоциацията на индустриалния капитал предупреди, че ако не се намалят цените на храните, това ще застрашави целта ни за влизане в еврозоната. Година след това статистиката на Българската народна банка продължава да отчита висока инфлация, а темпът, с който се забавя, е недостатъчен, за да се покрият критериите за приемането ни в еврозоната. В същото време само за последния месец от годината банките са раздали нови 407 млн. лв. ипотечни кредити, което допълнително помпа инфлацията. И то доста сериозно…
През юни България очаква конвергетния доклад, който ще посочи дали страната е готова за еврото. Експертите от БНБ твърдят, че ако се стигне до ново отлагане,
това ще се отрази неблагоприятно върху инфлацията у нас,
след което ще последва ново затягане на мерките.
Синдикатите смятат, че България не поддържа необходимото ниво на увеличаване на работните заплати, което да гарантира ефективна конвергенция. Те предлагат ръстът на средната работна заплата, както за частния, така и за публичния сектор, да нарасне през следващите години с най-малко 15%, за да се постигне поне 10% реален растеж на покупателната способност на работещите хора. Бизнесът обаче е на различно мнение.
Председателят на АИКБ Васил Велев заяви в телевизионно интервю на 1 февруари, че няма как
при 5% инфлация, минималните заплати да скачат с 20%,
а ние да се чудим защо цената на услугите стават ве по-скъпи и по-скъпи.
„Не може да се изливат безразборно пари – нетаргетирани финансови подкрепи за всички, които са пожелали и да се чудим защо инфлацията не пада и защо не отговаряме на критериите“, коментира той.
Според него до бавен растеж и изоставането от другите страни в ЕС води и факта, че като публичните, така и частните инвестиции са на незадоволително ниско равнище.
За да се промени това положение, може би е време за дългосрочна стратегия на доходите, която да е изработена така, че увеличенията на заплатите да не бъдат изяждани от ръста на цените.
