2.2% е бюджетният дефицит за 2023 г., оценен по методологията на ЕС

Министерство на финансите сграда табела, бюджетният дефицит заместник министри

2.2% е бюджетният дефицит за 2023 г., оценен по методологията на Европейския съюз. На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2023 г. да бъде дефицит в размер на около 2.2% от прогнозния БВП, оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), съобщиха от Министерството на финансите (МФ). Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП).

Постигнатият по-добър дефицит по държавния бюджет за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1.2 млрд. лв. по сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, при спазване на утвърденото от Народното събрание салдо за 2023 г., за разплащане проекти на общините. Това дава увереност и предвидимост, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г., като инвестициите в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот на местно ниво се очаква да допринесат за ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план. След осигуряването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти, дефицитът на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2.9% от прогнозния БВП.

На база на данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет 

приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 г. 

са в размер на 67.06 млрд. лв. и нарастват номинално с 2.27 млрд. лв. спрямо отчетените за 2022 г., за което основен принос имат данъчните приходи. Следва да се отбележи, че приходите по КФП са по-ниски от планираните с разчетите към Закона за държавния бюджет за 2023 г., основно поради забавянето на вторият транш за България по Плана за възстановяване и устойчивост, който се очаква да постъпи през 2024 година. В частта на данъчните приходи превишение на годишните разчети се отчита при повечето данъци и осигурителни вноски, с изключение на приходите от ДДС от внос, мита и корпоративни данъци. Приходите от ДДС от внос и мита бяха негативно засегнати от текущата конюнктура на цените на суровия петрол, внесен за преработка, курсът на щатския долар, както и намалелите количества на внесените стоки, пораждащи ДДС, в т.ч. на суровия петрол. Подобрението от предходните месеци при ДДС от сделки в страната и вътреобщностни придобивания продължи и през декември, с което изоставането при този данък беше компенсирано.

Данъчните постъпления (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52.32 млрд. лева. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5.54 млрд. лв. (11.8%) спрямо отчетените за 2022 година, като формират 78% от общите постъпления по консолидираната фискална програма. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 11.21 млрд. лв., като нарастват с 12.9% спрямо 2022 година. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22.76 млрд. лв. и нарастват с 5.6% спрямо предходната година. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са за 2.73 млрд. лв. (в т. ч. 949.2 млн. лв. целеви вноски във Фонд “Сигурност на електроенергийната система”), като нарастват със 73.1% спрямо 2022-а. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 15.63 млрд. лв. и спрямо предходната година нарастват с 13.8 проценат.

Неданъчните приходи са в размер на 10.90 млрд. лв., което представлява 97.8% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са 3.83 млрд. лв., като се отчита спад с 2.17 млрд. лв. спрямо 2022 година. При съпоставката с предходната година в частта на постъпленията от помощи и дарения следва да се има предвид постъпилия през месец декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост, в размер на 2.68 млрд. лева.

Разходите по КФП 

(включително вноската на България в бюджета на ЕС) за 2023 г. възлизат на 72.68 млрд. лв., което е 98.1% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо 2022 г. с 6.56 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал. 

Нелихвените разходи са за 70 млрд. лв., което представлява 98.8% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 60.73 млрд. лева. Капиталовите разходи (включително нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 9.20 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 64.2 млн. лева. Лихвените плащания са 830.8 млн. лв. (100.8% спрямо планираните за 2023 година).

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 декември 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1.85 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.

Салдото по КФП 

към края на декември 2023 г. е дефицит в размер на 2.9% от прогнозния БВП и се формира от дефицит в размер на 2.8% от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0.1% от прогнозния БВП по европейските средства. Салдото по КФП съответства на изискването на фискалното правило по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за публичните финанси. Предварителните данни сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикативното салдо по КФП в очакваното изпълнение за 2023 г. към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 г. в размер на 3% от БВП на страната.

Размерът на фискалния резерв към края на декември миналата година е 13.4 млрд. лв., в т.ч. 10.9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2.5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че трябва да се забрани използването на телефоните в училищата?

Подкаст