Енергийната политика на правителството на Олаф Шолц е “абсолютно токсична”, твърди шефът на основната индустриална асоциация на Германия BDI – Зигфрид Русвурм. Това е поредното доказателство за топящото се доверие на бизнеса в начина, по който германският канцлер ръководи стопанството. Според Русвурм климатичният дневен ред на кабинета е “по-догматичен отколкото на която и да било друга държава”.
Решението на Берлин да се откаже от атомната енергия и от въглищата и да премине към възобновяеми енергийни източници поставя най-голямото европейско стопанство в неизгодно положение по отношение на другите индустриализирани страни, посочва Русвурм. И допълва, че “в момента никой не може да каже със сигурност как точно ще изглежда снабдяването с енергия след седем години, поради което не е ясно колко високи ще са енергийните цени в Германия тогава”. А това за компаниите, които трябва да вземат инвестиционни решения, е ужасяващо.
Коментарите на германския бизнес-шеф идват във време на нарастващи тревоги за икономическата перспектива на най-голямото европейско стопанство. През миналата година то е било с най-слаби резултати сред партньорите си от Г-7, по данни на Международния валутен фонд (МВФ). Страната се измъчва от високи лихвени проценти, ниско търсене на експортната продукция и високи цени на енергията в резултат на нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година. Германският БВП се понижи с 0.3% през 2023-а, а износът й се сви с 4.6% през декември – по-рязко от очакванията на икономистите. ОИСР прогнозира на 5 февруари, че икономическият растеж на Германия през тази година ще е едва 1.1% – далеч под средните за членовете на организацията 3 процента. В момента пък в страната се провеждат масови стачни действия на железниците, както и протести на земеделските стопани, недоволни от орязването на субсидиите за сектора. А предстоящите действият на наземния персонал на “Луфтханза” на 7 февруари вероятно ще предизвикат сериозни нарушения на въздушния превоз.
На този фон трите партии в коалицията на Шолц – Социалдемократическата, Зелените и Свободните демократи – спорят открито как да дадат тласък на икономическия растеж.
По оценка на ръководителя на водещия институт за икономически изследвания IFO – Клеменс Фюст, “индикаторите за политическа несигурност в Германия показват, че тя в момента е толкова висока колкото е била във Великобритания по времето на BREXIT”.
Фюст изтъква като една от причините шокиращото решение на Конституционния съд през ноември 2023-а да забрани използването на извънбюджетни фондове, разстроило правителствените планове за разходи. То принуди Шолц и министрите му да направят сериозни икономии в бюджет 2024-а, чиято ревизирана версия бе приета едва на 2 февруари. Сред предвидените мерки е рязко увеличение на таксите за електропеносните мрежи, което буди опасения от повишение на енергийните сметки на бизнеса.
Фюст открива и други, по-дълбоко вкоренени причини за мрачното настроени. От една страна, правителството няма реална икономическа стратегия, налице е “абсолютно неразбирателство между министрите на финансите и на икономиката, което създава рискове за икономиката в краткосрочен и в дългосрочен план”.
Индустриалните лидери отдавна се оплакват от климатичната политика на Берлин, която определят като прекалено амбициозна. германия планира да постигне въглероден неутралитет до 2045-а и да задоволява 80% от потреблението на електричество от вятърна и слънчева енергия до 2023-а – почти двойно по-голям дял от 41% през 2021-а. Което, по оценка на Русвурм, е “прекалено догматично”. Той обяснява, че се преследват 100% след като е повече от очевидно, че последните 10% ще се окажат изключително скъпи. Русвурм твърди, че бизнесът подкрепя зеления преход, но министрите не са успели да обяснят на компаниите “какво ще се случи когато не духа вятър и не грее слънце”. Не е ясно също как и кога ще бъде създаден надежден резервен капацитет.
Официални представители на правителството отхвърлят критиките като се позовават на нова стратегия, приета на 5 февруари, за изграждане и субсидиране на нови централи на газ, които могат да преминат на водород – мярка, създаваща достатъчен резервен капацитет за вятърните турбини или слънчевите панели. Това обаче, според Русвурм, няма да реши краткосрочните енергийни проблеми. Той посочва, че във Франция компаниите, работещи в същия сектор, “плащат наполовина по-ниски сметки за електричество отколкото в Германия”.
За бизнес-групите, енергийната политика на Берлин е само една от областите, в които се е провалило правителството.
Компаниите се оплакват също и от нарастващото данъчно бреме, обременителните процедури за издаване на разрешителни и публичната администрация, която още живее в аналоговия век. “Бюрокрацията ни е прекалено перфекционистична и е ограничена в традиционния подход, което е истинско бреме”, смята Русвурм.
И други бизнес лидери отправят сходни критики. Райнер Дулгер – шеф на основната организация на работодателите BDA, сподели през януари, че германската бизнес-общонст е “загубила доверие” в правителстквото. Той е коментирал за журналисти, че Шолц и министрите му само се преструват, че слушат мениджърите, но не са направили нито едно съществено подобрение на икономическите условия.
Резултат, за Русвурм, е нарастващият брой компании, които искат да инвестират зад граница вместо в Германия. Той посочва за пример Съединените щати, където администрацията на президента Джо Байдън прие знаковия Закон за редукция на инфлацията, позволяващ насочването на щедри субсидии към фирмите, инвестиращи в зелена енергия и чисти технологии. Което стимулира експерти на “Фолксваген” да решат през миналата година да изградят нов завод за батерии в САЩ. А BASF инвестира 10 млрд. евро в най-съвременния завод за нефтопродукти в Китай, съвпаднало по време с големите съкращения във фирмената централа в Лудвигсхафен, Югозападна Германия.