ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Швеция стана заложник на Орбан в битката му с вятърните мелници

След като миналата седмица лидерите на ЕС успяха да притиснат унгарския премиер Виктор Орбан така, че той да подкрепи пакета от 50 млрд. евро помощ за Украйна, повечето европейски политици решиха, че са постигнали дипломатическа победа. На пръв поглед – най-вероятно те са проумели, че за се разберат с него, трябва да заговорят на неговия език – езикът на силата. В този случай сделката изглежда така – или Орбан подписва, или Брюксел му спира парите от еврофондовете и го оставя да се оправя както си знае. И понеже ситуацията изобщо не е розова, “твърдоглавецът” – ще не ще – подкрепи финансирането на Украйна. Днес обаче вятърът духна в неговата посока и Орбан реши да си го върне като не пусне Швеция в НАТО.

Турският парламент ратифицира кандидатурата на Швеция на 24 януари, след като протака гласуването около 20 месеца. Швеция и Финландия кандидатстваха за членство в Алианса през май 2022 г. – три месеца след началото на руската инвазия в Украйна, и по този начин

сложиха край на десетилетния си военен неутралитет.

Финландия се присъедини към НАТО през април 2023 г., удвоявайки границата на Североатлантическия пакт с Русия, но Стокхолм срещна съпротивата на Анкара и Будапеща.

Турският президент Реджеп Ердоган обвини шведските власти, че са твърде снизходителни към екстремистките въоръжени групи на тяхна територия. И по-специално – към Кюрдската работническа партия (ПКК).

Другата причина бе периодичното горене на корана в центъра на Стокхолм през 2022 година. Полицията нямаше право да спре и забрани този “протест”, защото според шведското законодателство това е свобода на изразяване. В един момент обаче Швеция затегна антитерористичната си нормативна уредба, съгласи се на

тясно сътрудничество с Турция по въпросите на сигурността

и дори започна ревизия на законите, позволяващи публичното унищожаване на свещени за различните вероизповедания книги.

И още нещо – Ердоган обвърза подписването на протокола с покупката на изтребители F-16 от САЩ. Това условие бе изпълнено и президентът Джо Байдън обяви, че Анкара ще получи самолетите, веднага щом одобри окончателно шведската кандидатура.

В понеделник (6 февруари) унгарският парламент отново отложи гласуването за неопределен срок. Причината е… премиерска” – депутатите от управляващата партия “Фидес” на Виктор Орбан

бойкотираха извънредното пленарно заседание,

свикано по искане на опозицията специално по тази тема. В залата се бяха събрали посланици и политици от държави членки на НАТО, включително от САЩ, Полша и Дания, което беше ясен сигнал, че Орбан не бива да бави решението.

Следващата опция е гласуването да стане 26 февруари, но поне засега темата за шведското членство все още не е включена в дневния ред на заседанието. Самият Орбан заяви в Брюксел, че подкрепя Швеция, а по-рано бе обявил, че

Унгария със сигурност няма да е последната държава членка на ЕС,

която ще ратифицира кандидатурата. Днес обаче от премиерската партия подмятат, че… няма как – все някой трябва да е последен.

Формален повод за ината на управляващите е по-скоро смешен – хората на Орбан искат шведския премиер Улф Кристершон да им дойде на крака в Будапеща и да се разберат. Той обаче не вижда смисъл от подобна “наколенка”, защото страната му е изпълнила абсолютно всички искания и условия. И още – той щял да отиде в Будапеща за най-различни други разговори и преговори, засягащи двустранните отношения, но

членството на Швеция в НАТО въобще не е сред тях.

От „Фидес“ обаче казват: “Ако е толкова важен въпрос за Швеция, то очевидно премиерът на страната ще дойде в Будапеща.”

Партията на Орбан е обидена на шведските политици, защото критикуваха страната им за нарушаване на върховенството на закона.

От „Фидес“ казват, че щом са толкова „недемократични“, не бива да се иска тяхното одобрение. Освен това външният министър Петер Сиярто изтъкна, че не е честно Кристершон да пренебрегва Будапеща, щом преди решението на Турция е посетил Анкара.

На политиците в Европа, а и отвъд Атлантика, е ясно, че

в крайна сметка Унгария ще подпише документа,

както е правила винаги досега. Но преди това ще има игра на нерви и демонстрация на „независимо“ мнение. Така Орбан хем ще затвърди имиджа си след колегите, че гласът му се чува, хем ще покаже на избирателите си как защитава техните интереси. Пък и видяхме на последната среща на върха мината седмица, че унгарският лидер обича да го убеждават и увещават, а последната дума да е негова, дори и да няма никакъв смисъл от подобно упорство.

Всичко това е ясно, но е странно защо му се позволява? Вярно е, че Орбан има право да не е съгласен с определени неща от дневния ред на Европейския съюз. Но дали има право

да не е съгласен с почти всичко, особено преди избори?

Изборите за Европейски парламент ще се проведат в началото на юни, а дотогава Орбан ще направи всичко възможно, за да покаже колко ценен лидер е за лагера на популистите, които водят в социологическите проучвания в много европейски страни. И със сигурност ще удвои усилията си, за да вгорчи живота на глобалистите и либералните демократи, трупайки лична популярност и партиен предизборен рейтинг. Защото, ако бъдещите европейски институции са доминирани от политици като Орбан, със сигурност ще дойде неговото царство. Въпреки че другата му опция винаги е възможна – да се изпокара и с популистите, когато станат прекалено прекалено претенциозни.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст