Европейският съюз (ЕС) обяви на 7 февруари, че е договорил предварително споразумение за закон, целящ прехвърлянето на клиринговите операции на сделки с деривативи на банките от общността от Лондон във финансови центрове от блока. В момента по-голямата част от тези трансакции са деноминирани в евро лихвени суапови контракти, използвани масово от компаниите за застраховане срещу неочаквани промени на кредитните разходи и те се осъществяват от Лондонската фондова борса (LSEG). Операциите гарантират, че търговията на акции, облигации или деривативи е приключила, дори една от страните по съответната сделка да е загубила, и помагат да се създава ликвидност в определени точки.
Брюксел иска регулаторните органи на ЕС да имат директен контрол върху евро-клиринга на банките и мениджърите на активи на блока, станал особено наложителен след отделянето на Обединеното кралство от общността през 2020-а и изискванията тази дейност да е съобразена с финансовите правила на ЕС. По оценка на белгийския финансов министър Винсент ван Петегем, помогнал за договарянето на споразумението с Европейския парламент, „то ще донесе повече услуги от този вид в Европа и ще засили стратегическата автономност (на блока)“.
Сделката предпоставя „твърдо изискване за активна сметка“, което означава, че банките и мениджърите на активи от общността трябва да имат сметка в базирана в ЕС клирингова къща, за да се обработват контрактите им, примерно – лихвени суапи в евро. Ще има и доста условия, с които да се докаже, че сметките наистина са били използвани, „включително и изисквания към контрагентите при надхвърляне на определен таван да изчистват сделките в най-важните под-категории от производни от значително системно значение“. Банките и мениджърите на активи от блока трябва редовно да изчистват „поне по пет търговски сделки“ от всеки от целевите категории деривативи. Нещо повече, „създаден е Съвместен механизъм за мониторинг, който да следи за изпълнението на новите изисквания“.
Когато през 2020-а Великобритания напусна ЕС, клиринговите къщи на Острова получиха позволение от ЕС да продължат да обслужват потребителите от блока до юни 2025-а, оказвайки натиск върху пазарните играчи да прехвърлятдейността от Лондон в центрове на територията на общността като Франкфурт, Мадрид и Стокхолм. Щатската NASDAQ, „Дойче бьорзе“ и Мадридската фондова борса вече полагат усилия да привлекат бизнес от Лондон.
Банките от ЕС критикуват закона и твърдят, че изключването им от глобалните пулове от мултивалутна ликвидност в Лондонската фондова борса може да навреди на международната им конкурентоспособност.
Германецът Маркус Фербер – десноцентристки член на ЕП, също критикува сделката с мотив, че новите наредби са „мъничка стъпка“ защото включват „предпоставки, изключения и клаузи за преразглеждане“. За Фербер „големият победител от споразумението е лондонското Сити, който извлича полза от статуквото. И, по-специално, френското правителство за пореден път не е взело предвид европейската перспектива, но е наддавало за големите щатски инвестиционни банки“.
Лондонската фондова борса посочва, че клиентите от ЕС продължават да споделят опасенията си от изискването да открият оперативни сметки в някоя клирингова къща от блока. В официално изявление ръководството й „иска пропорционален подход в прилагането на тези изисквания, за да се гарантира, че фирмите от ЕС няма да бъдат засегнати“.
Прехвърлянето на значителни обеми от Лондон в Континентална Европа може да отнеме няколко години предвид огромните позиции, а части от бизнеса вече се е прехвърлил в Съединените щати. Условните евроналичности от лихвени суапови контракти на лондонското тържище са били на обща стойност от 145.3 трлн. евро на 6 февруари, като само малка част от тях са между контрагенти от ЕС. Клиринговата къща Eurex на „Дойче бьорзе“ е имала наличност от общо 14 трлн. евро в края на декември 2023 година.
От Европейската комисия се изисква да вземе по-нататъшни мерки в рамките на две години, ако силната зависимост от Лондон не е намаляла, посочват законодателите на общността в специално изявление.
Новите наредби ще влязат в сила след като държавите-членки на ЕС и ЕП одобрят формално сделката.
