Войната срещу незаконното „прераждане“ на уникалната местност в най-обикновени ниви и пасища започна преди 18 години и е на път да приключи с пълна победа на природозащитниците.
Позорното заличаване на „Камчийски пясъци“ от регистрите на защитените територии стана през 2006 г. и едва сега РИОСВ-Варна реши да преразгледа тогавашното си решение да обяви, че най-големият комплекс от дюни в България и единственият, който е заобиколен от лонгозна гора, отново ще бъде защитен.
Комисията, която беше назначена от РИОСВ, заедно с представители на Министерството на земеделието и храните и всички засегнати собственици, разгледаха предложението а възстановяването на защитата за местността, която беше незаконно отменена.
Две неправителствени организации – Асоциацията на парковете в България и Сдружение за изследователски практики – два пъти внасят
предложение за възстановяване на статута „Защитена местност“,
което включва 4200 декара дюни и влажни зони, но безуспешно.
Едва третото предложение, подадено през 2021 г. и изработено от Асоциацията на парковете, Гражданска инициатива „Зелени закони“ (Сдружение за изследователски практики), експертите Тома Белев и Стефан Аврамов и учените от БАН и Софийския университет – Росен Цонев, Ростислав Бекчиев, Чавдар Гусев и др., беше одобрено на 6 януари 2024 година.
Историята, позната и като „Скандалните заменки“, е тема на „БАНКЕРЪ“ още от самото й начало.
Защитената местност беше заличена през 2006 г. с
решение на Върховния административен съд (ВАС)
по искане на частна фирма.
Поводът – няколко порочни „заменки“ на земи и гори, извършени от правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, и изпълнени безропотно от тогавашния земеделски министър Нихат Кабил.
След магистратското решение, уникалният плаж и още по-уникалните дюни бяха обявени за пасища, оценени на 18 стотинки за квадрат и светкавично заменени с камънаци, храсталаци и чукари във вътрешността на страната. А накрая…
незаконно обявени за урбанизирани територии.
Мераците на новите собственици, тръгнали да леят бетон на поразия, бяха попарени от многобройните граждански протести и няколкото наказателни процедури срещу България, стартирани от Европейската комисия.
И понеже днес всички адски услужливо замитат безобразните практики на собствените си партии, стоварвайки всичко върху гърба на Бойко Борисов и съдружниците му от ГЕРБ-СДС, налага се да припомним няколко детайла от тази срамна история.
Първата „копка“ е направена преди три петилетки и половина, когато правителството на Симеон Сасккобургготски – с Решение № 568 от 17 юни 2005 г. –
преобразува 1500 декара плажна ивица
в Община Долни Чифлик от изключителна публична държавна собственост, в най-обикновена частна „такава“.
Част от тези 1500 декара попадат в границите на защитената местност „Камчийски“ пясъци, но това по никакъв начин не прави впечатление и на премиера, и на министрите му. Тъкмо обратното – скандалното решение е взето „на юруш“ и в нарушение на Конституцията, Закона за защитените територии и Закона за държавната собственост и няколко международни конвенции.
По-малко от три седмици след влизане на решението в сила – на 6 юли, тогавашният
областен управител на Варна Петър Кандиларов
финализира далаверата по възможно… най-законния начин – издаде актове за частна държавна собственост, в които златните плажове и уникалните дюни бяха описани като ниви и пасища 10-та категория.
На 7 юли 2005 г. на бял свят се появяват още няколко акта, чрез които „обръща“ доста сериозно количество земи от Държавния горски фонд от публична в частна държавна собственост.
Тук нарушенията са две, защото държавните гори са публична собственост, а на всичкото отгоре деактуваните „отдели“ (така се наричат парцелите на професионален жаргон), попадат изцяло в Защитена местност „Камчийски пясъци“.
Както всеки се досеща,
природозащитниците алармират за незаконното актуване,
но… като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?
На 10 март 2006 г. стартира втората част от „операцията“. Доказателството е договора (РД 51-930), сключен между министъра на земеделието и горите, представляван от Георги Стефанов Георгиев – областен директор „Земеделие и гори“ – гр. Варна (от една страна) и „Рийс интернешънъл“ (вече австрийска собственост – чрез „Мет Риал Истейт“ ЕАД), от друга.
Целта на упражнението е замяна на 407 декара от землището на Шкорпиловци (Държавен поземлен фонд, тип земеползване – пасища и мери 10-та категория), оценени на 55 673 лв. (14 стотинки за кв. метър) срещу 31 имота земеделски земи в общините Видин, Брегово и Макреш с обща площ 650 декара, струващи… 415 340 лева (или 64 стотинки на квадрат).
И, понеже подигравката със законите и т. нар. обикновени данъкоплатци трябва да е пълна,
новият собственик на уникалните земи край морето
отказва да получи полагащото му се доплащане.
Тоест – разликата между държавните и неговите декари, която в този случай – по документи, естествено – е около 250 000 лева.
Според действащите по онова време цени по морето обаче историята е съвършено различна. Един урбанизиран квадратен метър на първа линия струва не по-малко от 500 лв., така че
реалните щети на държавата са… около 150 милиона лева.
В най-добрия случай.
Малко по-късно, „благородният заменкаджия“ решава да си събере вересиите по заобиколен път. Решава, че Защитената местност „Камчийски пясъци” пречи на де що има инвеститори по света и у нас и решава да я заличи от лицето на земята със съдействието на Върховния административен съд.
За целта той – новият собственик – атакува заповедта за обявяване на защитена местност „Камчийски пясъци” – защото… границите на обекта не били обозначени достатъчно ясно. А ответници по делото са Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и Министерски съвет.
С Решение № 7095 от 27 юни 2006 г., тричленният състав на ВАС, воден от члена на Висшия съдебен съвет Андрей Икономов, решава, че
заповедта за обявяване на защитената местност през 1980 г. е нищожна
на базата на напълно формални аргументи – подписана е от Председателя на тогавашния Комитет по опазване на природната среда (КОПС), а не от министъра на горите и горските ресурси, който – според съда – единствен имал право да обявява нови защитени територии.
По този начин съдът не приема измислените мотиви на „Рийс интернешънъл” ЕАД – за неясните граници на защитената местност, но все пак я заличава. Нищо, че до 1990 г.,
единственият компетентен орган с такива правомощия
е бил точно председателят на КОПС – съгласно Указ на Държавния съвет на НР България № 2051 от 1977 г. за изменение на Закона за защита на природата и др. закони, обнародван в бр. 3 на „Държавен вестник“ от 1977 година. Факт, напълно пренебрегнат от съда.
Решението е обжалвано от Министерство на околната среда и водите в срок пред 5-членен състав на ВАС, а няколко неправителствени организации – Българска фондация „Биоразнообразие“, „Българско дружество за защита на птиците“, Сдружение за дива природа „Балкани“, СНЦ „Балкани“ и WWF, са присъединени към делото като заинтересовани страни.
На 2 ноември 2006 г. „петчленката“ на ВАС, председателствана от Константин Пенчев, с един глас „Против“ (т.е. с едно особено мнение),
заличава Защитена местност „Камчийски пясъци”
и също обявява заповедта за създаването й от 1980 г. за нищожна. Този път с „оригиналния аргумент“ на „Рийс интернешънъл” ЕАД – „недостатъчното индивидуализиране на територията на м. „Камчийски пясъци“ – липса на ясна южна граница на защитения обект – води до нищожността на административния акт поради липса на „годен обект“ – предмет на властническото волеизявление”.
В мотивите петчленката се позовава на експертизата на вещи лица според която е „невъзможно да бъде посочена на място южната граница на защитената местност”. Въпросните вещите лица обаче не могат да направят такъв извод, защото
изобщо не са ходили в защитената местност
и не знаят, че посочената южна граница е по-малко от 2% от общата граница на „Камчийски пясъци“.
Съдебният състав не взима под внимание и още един факт – че „Рийс интернешънъл” ЕАД е придобила като собственост крайбрежна плажна ивица в землището на Шкорпиловци, а заповедта за обявяване на защитената местност включва землището само на Старо Оряхово (впоследствие разделено между Старо и Ново Оряхово).
Върховните съдии пренебрегват още едно обстоятелство, което никак не е маловажно:
през 1980 г. не е имало национален електронен кадастър
но е имало точна карта на защитената местност с точно изчислената й територия. Те обаче не се разпореждат тези граници да бъдат заложени и в националния кадастър, а просто… заличават защитената местност все едно, че никога не я е имало, категорични са природозащитниците.
На практика,
с този вандалски акт всички пречки пред заменките
са отстранени и процедурата продължава с пълна пара.
С договор за замяна на недвижими имоти РД51-434 от 12 февруари 2007г. между Министъра на земеделието и горите Нихат Кабил и „Мет Риъл Истейт“ ЕАД 1015.265 декара дюни стават частна собственост. Те са оценени на 186 809 лв. или по 18 стотинки за квадратен метър.
Със заповед РД49-170 от 7 май 2007 год. , Кабил заменя 9208.782 декара гори, собственост на „Бета форест“, разположени основно в Троянско, с 1364.067 декара дюни, водещи се като държавен горски фонд.
Същият ден , със заповед РД49-171, министърът на земеделието заменя 9356.871 декара гори, собственост на „Мирта Инженеринг“ ЕООД, разположени основно в Своге с 1344.763 декара дюни водещи се като държавен горски фонд.
По тази схема, всички тези заменки „източват“ от държавата 4100 дка срещу жалките… 4.5 лв. на квадратен метър. И, ако си припомним „онази“ реална цена от 500 лв. на квадрат, излиза тъжнат… чиста истина –
държавата е била ощетена с не по-малко от 2 млрд. лева!
Следващата крачка към превръщането на далаверата в необратим процес е направена на 28 януари 2008 г. – фирма „Мет Риъл Истет“ ЕАД получава от Българска агенция за инвестиции сертификат №А-092 от 25. 01. 2008 г., с който е обявена за „Инвеститор Клас А“. Причината е проекта „Спортно-рекреационен комплекс „Камчия Парк Ризорт“, който тя иска да построи там.
Най-солидното основание за
тоталното навеждане на държавните институции
пред тези „заменкаджиите“ е присъствието на австрийската „Raifеisen Centrobank“. Тя е едноличен собственик на дружеството за управление на недвижими имоти „МЕТ Бетайлигунгс- фервалтунгс ГмбХ“, което е собственик на българското „Мет Риъл Истейт“ ЕАД, а то – от своя страна – е едноличен собственик на трите фирми, създадени специално за обслужване на заменките.
Според разчетите на компанията, в срок от 3 години „Мет Риъл Истейт“ ЕАД трябва да вложи 411 млн. лв., да построи комплекса и да открие 3200 нови работни места в него.
Директорът на РИОСВ-Варна Синан Мехмед от раз съгласува проекта „Камчия парк“, а кметът на община Долни Чифлик – също без да се помайва – го одобрява окончателно.
Пътят пред
брадвите, багерите, булдозерите и бетонобъркачките
е разчистен на два етапа.
Първо – Министерският съвет приема второ за „Камчийски пясъци“, с което изключва терена на проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк” от горския фонд.
И второ – РИОСВ-Варна още по-услужливо решава, че проекта няма да нанесе вреди на околната среда и затова няма никаква нужда от пълна екологична оценка.
Коментарът за случвалото се по онова време е излишен. Ще уточним само едно: през август 2009 г. Бойко Борисов състави първия си кабинет, реши да громи предшествениците си от тройната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, извади куп техни кирливи ризи, предизвика скандали и на европейско ниво и… „Камчийски пясъци“ оцеляха. Както е казал народът – на зло куче, зъл прът!
