WWF: Държавите трябва да намалят емисиите, за да предотвратят климатичната криза

WWF, климатичната криза

Светът е преминал прага на затопляне от 1.5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. Според учените той не бива да бъде надхвърлян, защото в противен случай няма да могат да се ограничат максимално щетите от климатичната криза. Тази тревожна констатация бе направена от Службата на Европейския съюз за климатичните промени „Коперник“, информираха от Световния фонд за природата (WWF) – България.

Според данните границата е премината вече дванадесет месеца, като януари 2024 година е бил най-топлият в историята на проучванията. Освен това след множество проучвания учените потвърдиха, че 2023 г. е била най-горещата календарна година от средата на ХIХ век насам, а всеки месец от юни до декември е бил по-топъл от съответния месец през предходните години.

Данните са обезпокоителни, но от Световния фонд за природата са на мнение, че те не трябва да се приемат, че светът е изгубил всяка надежда да спази целта на Парижкото споразумение, отбелязват експертите на Фонда. Според тях това ще се случи, ако средната глобална температура се задържи над 1.5 градуса за период от 20 години.

Те предупреждават, че ако не се вземат незабавни мерки за ограничаване на емисиите във всички сектори и региони на планетата, глобалната температура ще надхвърли трайно 1.5 градуса в началото на следващото десетилетие.

„Този нов температурен етап е като сеизмичен момент за климата. Той съвпада с повишаването на глобалните емисии на парниковите газове, които също достигат рекордно високи нива. Без значително намаляване на емисиите през следващите няколко години, ние ще надхвърлим дългосрочния праг от 1.5 градуса през следващото десетилетие и след това ще се сблъскаме с още по-голямо предизвикателство, което е свързано и с колосални разходи. По-конкретно става въпрос за намаляването на температурите“, предупреди д-р Стефани Роу, водещ учен в климатичната програма на „WWF International“.

Ситуацията в България

У нас свръхгорещите летни дни постепенно се превръщат в нещо обичайно. Лятото на 2023 г. се оказа третото най-горещо в България за последните 44 години. Това неминуемо води до увеличаване броя на горските пожари със съпътстващите ги рискове за загуба на човешки животи, домове, инфраструктура, пропуснати ползи от спрени дейности, както и загуба на местообитания на растения и животни.

Проучванията сочат, че климатът в Южна България постепенно се доближава до гръцкия. Това означава увеличаване на броя на горещите и сухи дни в годината, съответно по-дълъг пожароопасен сезон и разширен размер на горските площи, които могат да бъдат засегнати.

Какво е решението?

Най-сериозният фактор, допринасящ за климатичната криза, е нашата зависимост от изкопаемите горива – въглища, газ и петрол. Тяхното изгаряне в енергетиката, транспорта, индустрията и други сектори генерира около 90% от всички емисии на въглероден диоксид, изхвърлени в резултат на човешката дейност.

Експертите на WWF призовават за ускорено заместване на изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници, както и за значително повишаване на енергийната ефективност във всички стопански дейности.

„Първото и най-важно условие е спешното ограничаване на емисиите от изкопаеми горива. Можем и трябва да захранваме икономиката по-ефективно, като използваме 100% възобновяема енергия, опазваме природата и променим начина, по който произвеждаме и употребяваме суровини, продукти и храна. България може да има просперираща и климатично неутрална икономика много преди 2050 г., но за да се случи това е нужно да ускорим енергийния преход, както и да гарантираме, че той ще е справедлив за всички“, коментира Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия във WWF“.

Наскоро WWF и Boston Consulting Group публикуваха първия по рода си доклад, оценяващ рисковете и ползите от бързото преминаване към възобновяема енергия. Анализът разглежда осем области на въздействие от всички сфери на биосферата. Той показва, че енергийна система, захранвана от възобновяеми източници, би била от два до шестнадесет пъти по-добра за хората и природата.

Тя би оказала положително въздействие върху богат набор от ключови ресурси, като качеството на въздуха и водата, човешкото здраве, биоразнообразието и екосистемите.

Учените смятат, че ако се разчита най-вече на възобновяема енергия, а не толкова на изкопаеми горива, количеството земя, загубено от наводнения, опустиняване и горски пожари, ще бъде значително по-малко. Те са на мнение, че така ще се намалят предизвиканите от климата бедствия, като така ще се спасят хиляди човешки животи и ще бъдат спестени два трилиона долара годишно от щети по инфраструктурата.

Дянков допълва, че във всеки сектор има умни и базирани на природата решения за намаляване на вредните въздействия върху околната среда. По думите му, природата е съюзник на климата. Тя поглъща немалка част от въглеродните емисии и така забавя глобалното затопляне. Но капацитетът на тези поглъщачи на въглерод в горите, влажните зони, селскостопанските земи и други екосистеми е застрашен от директната човешка намеса.

Ето защо от WWF призовават всички инвестиционни проекти и стопански дейности да се развиват по начин, щадящ природата.

От организацията допълват, че те от години залагат на природно-базирани решения, като залесявания с крайречни гори и обособяване на влажни зони. Освен че са по-евтини от инженерно-базираните подходи, те използват естествените дадености и осигуряват ползи не само за човека, но и за биологичното разнообразие.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст