ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

На 10 февруари 1879 г. е открито Учредителното събрание в Търново

Учредително-събрание-Търново-1879 Конституция

На 10 февруари през 1879 г. е открито Учредителното събрание в Търново. То е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество в 1878 г. след Руско-турската война от 1877 – 1878 година. Създадено е на основание чл. 4 на Берлинския договор между Великите сили и Османската империя.

В събранието участват 229 български народни представители и Сергей Лукиянов – специален представител на княз Дондуков-Корсаков в работата на събранието и автор на проекта за българска конституция. 

Главната задача на първите народни избраници е разглеждане и гласуване на Конституция на Княжество България. Проектът, предложен за обсъждане в Учредителното събрание, е по първоначален руски проект, изработен от комисия под ръководството на началника на съдебния отдел при Временното руско управление в страната Сергей Лукиянов. За основа на „Органическия устав“, както се нарича документът тогава, са приети действащите вече конституции на съседните държави Сърбия и Румъния. Взето е предвид и мнението на българската страна – през есента на 1878 г., когато комисията по проекта работи, Лукиянов се обръща към редица видни български общественици и чрез приложен въпросник изисква писменото им мнение за бъдещото държавно устройство на България. Някои от изказаните становища са включени в проекта.

Внушителна група от участниците е на мнение, че Учредителното събрание не трябва да се открива, защото така българите официално ще признаят несправедливите клаузи на Берлинския договор.

Учредителното народно събрание е открито тържествено на 10 февруари 1879 г. от императорския руски комисар в страната княз Александър Дондуков-Корсаков в сградата на бившия турски конак в Търново (напълно унищожена в пожар на 18 декември 1906 г. и после възстановена), дело на прочутия майстор Кольо Фичето, в присъствието на представители на всички държави, подписали Берлинския договор и много гости.

Председател на Учредителното събрание е Екзарх Антим I. Оформят се и работят две политически групи, които поставят основата на първите политическите партии : либерална партия и консервативна партия. Събранието обсъжда и приема с изменения проекта за основен закон създаден от руския юрист Сергей Лукиянов. По време на заседанията се водят сериозни спорове за характера на основния закон и най-вече за съотношението между правата на гражданите и държавния глава. За да подчертае стремежа на българския народ към действителна независимост, събранието обсъжда не Органически устав (символ на зависимост), а Конституция (символ на независимост).

Приема основния закон Търновска конституция на 16 април 1879 година. Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските граждани в новата държава Княжество България. Определена е от Търновската конституция като наследствена конституционна монархия зависима от Османската империя. Утвърждава принципа на разделение на властта – държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд). Наред с демократичните права на гражданите, Търновската конституция предоставя на държавния глава значителна власт и контрол. С изменения конституцията е в сила до 1947 година. След нейното приемане Учредителното събрание се саморазпуска.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст