На 10 февруари през 1879 г. е открито Учредителното събрание в Търново. То е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество в 1878 г. след Руско-турската война от 1877 – 1878 година. Създадено е на основание чл. 4 на Берлинския договор между Великите сили и Османската империя.
В събранието участват 229 български народни представители и Сергей Лукиянов – специален представител на княз Дондуков-Корсаков в работата на събранието и автор на проекта за българска конституция.
Главната задача на първите народни избраници е разглеждане и гласуване на Конституция на Княжество България. Проектът, предложен за обсъждане в Учредителното събрание, е по първоначален руски проект, изработен от комисия под ръководството на началника на съдебния отдел при Временното руско управление в страната Сергей Лукиянов. За основа на „Органическия устав“, както се нарича документът тогава, са приети действащите вече конституции на съседните държави Сърбия и Румъния. Взето е предвид и мнението на българската страна – през есента на 1878 г., когато комисията по проекта работи, Лукиянов се обръща към редица видни български общественици и чрез приложен въпросник изисква писменото им мнение за бъдещото държавно устройство на България. Някои от изказаните становища са включени в проекта.
Внушителна група от участниците е на мнение, че Учредителното събрание не трябва да се открива, защото така българите официално ще признаят несправедливите клаузи на Берлинския договор.
Учредителното народно събрание е открито тържествено на 10 февруари 1879 г. от императорския руски комисар в страната княз Александър Дондуков-Корсаков в сградата на бившия турски конак в Търново (напълно унищожена в пожар на 18 декември 1906 г. и после възстановена), дело на прочутия майстор Кольо Фичето, в присъствието на представители на всички държави, подписали Берлинския договор и много гости.
Председател на Учредителното събрание е Екзарх Антим I. Оформят се и работят две политически групи, които поставят основата на първите политическите партии : либерална партия и консервативна партия. Събранието обсъжда и приема с изменения проекта за основен закон създаден от руския юрист Сергей Лукиянов. По време на заседанията се водят сериозни спорове за характера на основния закон и най-вече за съотношението между правата на гражданите и държавния глава. За да подчертае стремежа на българския народ към действителна независимост, събранието обсъжда не Органически устав (символ на зависимост), а Конституция (символ на независимост).
Приема основния закон Търновска конституция на 16 април 1879 година. Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските граждани в новата държава Княжество България. Определена е от Търновската конституция като наследствена конституционна монархия зависима от Османската империя. Утвърждава принципа на разделение на властта – държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд). Наред с демократичните права на гражданите, Търновската конституция предоставя на държавния глава значителна власт и контрол. С изменения конституцията е в сила до 1947 година. След нейното приемане Учредителното събрание се саморазпуска.
