Европа настръхна след предупреждението на Доналд Тръмп, който уверено се е запътил към Белия дом за още един мандат, че може да остави съюзниците от НАТО сами да се оправят – особено с проблема “Кремъл”.
Подобни притеснения са напълно излишни, защото Тръмп отправя подобни заплахи още от от 2016 година. А и дори децата знаят, че по време на предизборна кампания всеки кандидат президент (или депутат) говори само онези неща, които заклетите фенове и инцидентните симпатизанти очакват да чуят. Така че, вместо да анализират ексцентричните му изказвания, лидерите на ЕС наистина трябва да вземат нещата в свои ръце, да укрепят и стабилизират отбранителните способности на Общността и
да спрат да разчитат на САЩ като „световен полицай“.
На политически митинг в Южна Каролина, Тръмп преразказа разговора си с “президента на една голяма страна”, която не назова: “Той ме попита – е, господине, ако не платим и Русия ни нападне, ще ни защитите ли?” Аз му казах “Не си платил? Просрочил си?”, а той отговори “Да, да кажем, че това се е случило”. „Не, не бих те защитил”, му отвърнах. Всъщност – бих ги насърчил да правят каквото си искат. Трябва да си плащате, по дяволите!”
Оттук нататък – няколко важни уточнения.
Въпросният президент, не е държавен глава, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Срещата, за която говори Тръмп, е проведена през 2020 година. А тогавашните му аргументи са били… още по-“вехти” – през 2014 г. държавите членки на НАТО се споразумяха да изразходват най-малко 2% от БВП за отбрана.
Към днешната дата, положението е доста по срамно. По оценки на самия Североатлантически алианс, в момента
не повече от 11 държави членки на ЕС (от общо 27) са изпълнили
колективната договореност отпреди 10 години. Причината е повече от очевидна – Обединена Европа занемари брутално отбранителния си сектор и продължи да харчи милиардите си… за какво ли не. Тъжната истина се озъби в истинската си светлина едва, след като Путин нападна Украйна и съюзниците трябваше да ревизират по спешност боевата мощ на армиите си.
По време на кампанията си през 2016 г. Тръмп отново заплаши западните съюзници, че САЩ, под негово ръководство, може да се откажат от ангажиментите си по договора за НАТО и да защитят само страни, които покриват военните разходи на алианса от 2% БВП. Това обаче явно не стресна кой знае колко национални правителства, защото Обединена Европа продължава да е на светлинни години дори от идеята за създаване на общи (т.е. многонационални) въоръжени сили. Въпреки заканата си, Тръмп все пак
одобри клаузата за взаимна отбрана на НАТО,
(по член 5 от Договора), но не спря да подмята на съюзниците си от Алианса, че са готованци, които използват американската армия да ги пази безплатно.
Само че предишният американски президент забравя нещо много важно. Той е прав, че споразуменията трябва да се изпълняват и че съюзниците не се напъват особено много в името на собствения си отбранителен капацитет.
В същото време обаче Тръмп услужливо подминава безспорния факт, че…
за това положение са си виновни самите Съединени щати.
Особено, след като инвестираха стотици милиарди във възстановяването на следвоенна Западна Европа, самопровъзгласиха се за лидер не само на световната демокрация, но и на западния военен съюз. Така че, откакто под тяхна егида и с техни пари през 1949 г. беше създадена Организацията на Северноатлантическия договор (от англ: North Atlantic Treaty Organization – NATO), не друг, а лично и еднолично Белия дом е диктувал правилата и е налагал вземането на ключовите решения. Нищо че последствията по-късно са ги отнасяли и продължават да ги отнасят главно европейците.
Генералният секретар на НАТО побърза да предупреди за
риска от изявления, подкопаващи общата сигурност на Алианса.
Белият дом определи думите на Тръмп като потресаващи и необмислени, а председателят на Европейския съвет ги нарече безразсъдни.
Според поддържниците на ексцентричния милиардер, не Тръмп, а Байдън е виновен, защото позволява на некоректни платци да се възползват от американския данъкоплатец. И затова никой не трябва да се изненадва, че като не плащат разходите си отбрана, на европейците ще им се наложи да покрият “загубите” си от чуждата агресия.
Повечето анализатори обаче запазиха спокойствие, защото си знаят урока: запазената марка на Тръмп е да каже нещо провокативно, да влезе във водещите новини и челните заглавия на медиите, да възмути критиците си и – в крайна сметка – да увеличи феновете си.
Така че
реториката на Тръмп не бива да изненадва никого.
Което не означава, че лидерите на ЕС трябва да продължат да я карат по старому. Тъкмо обратното – крайно време е да постигнат съгласие и да укрепят отбранителния капацитет на Общността. Било автономно – както предлага френският президент Макрон, било в рамките на т. нар. европейски стълб в НАТО.
Няма значение дали радикалният републиканец ще спечели изборите или ще се размине с белия дом. Сегашният абсурд –
Обединена Европа да е заложник на президентските избори в САЩ
и през четири години всички да се чудим какво точно ще ни дойде до главите, ако еди кой си спечели, просто трябва да бъде прекратен веднъж завинаги.
Засега има европейски пориви към някакви съвместни отбранителни проекти, предвижда се фонд за съвместни покупки на оръжие и засилване на производството в отбранителната индустрия, но все още плановете са в зародиш. Дано се случи, не заради страховете от Тръмп, а защото след това той и другите като него ще започнат да ни уважават.
