„Занимават ни с всичко друго, но не и с това, че болниците връщат реанимации“
Лошите условия за работа в спешната помощ у нас, претоварването на медицинските екипи и липсата на интерес от страна на младите кадри да трупат опит там – тези познати на обществото проблеми бяха обсъдени на форум, организиран от медицинската федерация към КТ „Подкрепа“.
По време на дискусията се чуха идеи за връщане на държавната неотложна помощ и за задължаване на завършващите медицина да работят минимум 6 месеца в спешните центрове.
Спешни медици отиват на сигнал за катастрофа и там работят рамо до рамо с колегите си от полицията и пожарната, които имат специални дрехи и обувки, за разлика от медиците. Другата разлика – категорията труд за лекарите и останалия персонал е трета, не е специална. Това разказа Георги Батакчиев, фелдшер в Спешната помощ в Пловдив и ръководител на браншовата секция към КТ „Подкрепа“.
Той даде още примери от действителността, в която работят с колегите му.
„Питам пациентката защо не се е обадила на джипито си и тя ми демонстрира. В работен ден в 9.30 часа звъни и на гласова поща се казва: „Уважаеми пациенти, при нужда от медицинска помощ се обръщайте към телефон 112“. За температура става въпрос. Джипито не трябва ли да я прегледа тази баба, преди да отидем ние?!“, попита той.
В Пловдив има нова линейка, в гаранция, но без радио, по което спешните медици могат да чуят за настъпило бедствие, и с вид на товарен автомобил.
„Когато докторът е шофьор, вдига тази носилка. Този, който е към главата на пациента, трябва да застане на един крак и да я ритне, за да се отвори. Тези лекари са учили медицина, не са щангисти“, изтъкна фелдшерът.
Той отправи обвинение към министър Хинков, „който обясни, че не трябва комшиите и съседите да помагат, когато се сваля болен от етаж“.
От няколко месеца спешните екипи в София не могат да намерят свободно легло в реанимация, твърди Кристина Манчева, медицинска сестра в столичната Спешна помощ. Тя работи само с шофьор на линейка.
„Свързвания по телефона с Министерството на здравеопазването, търсене на свободни места. Завеждащият върти в една болница, министерството върти във втора болница. Екипът започва да обикаля. Подпис след подпис. Стигало се и до това пациентът да бъде върнат вкъщи, ако не почине през това време в линейката“, разказа тя.
Че и частните, и държавни болници връщат пациенти, отчете като проблем председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
„Излиза, че нашата болнична система е в постоянно състояние на война. Въпреки че имаме 400 болници, тя е толкова затрупана, че все едно постоянно идват ранени от фронта. Това някой го е позволил. Занимават ни с всичко друго, но не и с това, че болниците връщат реанимации. Неотложната помощ трябва да стане държавна. Кабинети, които се финансират в общините. Всяка община в България трябва да има такъв неотложен кабинет, който обслужва през нощта, събота и неделя“, заяви той.
Д-р Маджаров посочи Гърция като пример за държава, в която завършилите медицина студенти, независимо дали са учили там, или в чужбина, могат да започнат работа в здравната система, само ако първите шест месеца работят в Спешната помощ.
От днешната дискусия отсъстваха представители на правителството и на Народното събрание. Директорът на агенция Медицински надзор Иванка Динева обясни, че до края на март трябва да е готова проверката на състоянието на Спешната помощ у нас.
