Външната политика на Европейския съюз в Близкия изток, която често е твърде тромава и пасивна, а на моменти беззъба, вече съвсем не е такава. Жозеп Борел – ръководител на европейската дипломация, в понеделник (12 февруари) призова съюзниците – най-вече в лицето на Съединените щати – да не изпращат повече оръжие на Израел, защото твърде много хора вече са загубили живота си. По официални данни, близо 29 000 палестинци – предимно цивилни – са били убити от началото на войната през октомври.
В рядка проява на емоции, представител на Европейската комисия си позволи да се разгневи пред репортерите след среща на министрите на ЕС за помощта за развитие в Брюксел. Борел припомни, че президентът на САЩ – Джо Байдън, бе заявил миналата седмица, че отговорът на Израел на атаката на “Хамас” от 7 октомври е бил пресилен, а американски и други западни политици многократно са казвали, че
в Газа са убити прекалено много цивилни.
Той попита защо САЩ – при положение, че признават огромните цивилни жертви – продължават да доставят оръжие на Израел и не правят нищо, за да предотвратят убийството на невинни хора?
Освен това, шефът на европейската дипломация критикува остро и израелския премиер Бенямин Нетаняху, който не се вслушвал в призивите за защита на цивилните и за евакуация на над един милион палестинци от град Рафах преди планирана израелска военна операция там. Жителите на анклава се евакуират постоянно, но нито едно място не е сигурно, затова те винаги и навсякъде са в капан. Тоест – Тел Авив призовава за евакуация само при положение, че
тези хора вече няма къде да отидат.
„Да се евакуират, но къде? На Луната? Къде ще евакуират тези хора?”, попита Борел. И онагледи възможните действия на Запада с решението на нидерландски съд, който в понеделник разпореди на правителството на да блокира целия износ на части за изтребители F-35 за Израел. Не за друго, а заради опасенията, че самолетите са били използвани за бойни акции в нарушения на международното право.
Междувременно, американската дипломация продължава да работи активно за прекратяване на огъня в Газа и за освобождаването на всички заложници, взети от „Хамас“ на 7 октомври. Част от тях бяха освободени, но вероятно около 100 души все още са в плен.
Държавният секретар Антъни Блинкън
направи пет обиколки из Близкия изток
с идеята да предотврати разрастването на конфликта – като се имат предвид взивоопасните отношения на Израел с “Хизбула” и другите проирански радикални групировки. А американският президент Джо Байдън и йорданският крал Абдуллах също продължават да оказват натиск за прекратяване на огъня и уреждане на отношенията след войната.
В понеделник – само ден преди разговорите в Кайро, на които се очакваха представители на Египет, Катар, Израел и САЩ – двамата се срещнаха. Като Байдън не скри целта си: “Незабавен и продължителен период на спокойствие в Газа за поне шест седмици”.
Няма смисъл европейската дипломатическа мощ да се сравнява с американската си “посестрима”, защото разликата е очевидна. За съжаление,
Европа няма същата тежест и гъвкавост в намирането на съюзници.
Още повече, че в момента страните от блока са разделени за това дали да продължат да финансират Агенцията на ООН за палестинските бежанци.
Причината е, че Израел обяви, че 12 служители на агенцията са участвали в атаките на „Хамас“ на 7 октомври. Тези служители бяха уволнени, дори преди да започне независимото разследване, а
над 10 страни спряха финансиране на обща стойност 440 милиона долара.
Ако това продължи, Агенцията ще оцелее най-много до април. Въпреки че тя – без много-много шум – осигурява храна, вода и подслон за мирното население в Ивицата Газа, 85% от което бе принудено да опразни домовете си.
За ЕС единственият начин за разрешаване на израелско-палестинския конфликт е принципът за двете държави. Такава е позицията и на САЩ, и на страните от Близкия изток. Засега обаче Израел отхвърля подобна възможност и очаква от Европа пълна подкрепа за неутрализирането на терористичната групировка „Хамас“.
Най-вероятно скоро ще бъде намерено някакво решение, защото
войната в Газа е бич за световната икономика.
Международният валутен фонд и Световната банка предупредиха, че войната и свързаните с нея нападения срещу морския транспорт в Аденския залив и Червено море са глобална заплаха, защото – с проточване на бойните действия – верижните ефекти със сигурност ще се “пръснат” из целия свят.
Европейският съюз вече е наясно, че трябва да е част от решението и затова ще му се наложи да излезе от незавидната си роля на финансов донор, който се крие зад гърба на САЩ.
