За първи път Москва обяви мерки на високо ниво срещу рушенето на съветски паметници в бившите социалистически страни.
Министерството на вътрешните работи е обявило естонската премиерка Кая Калас, държавния секретар на балтийската страна Таймар Петеркоп и литовския министър на културата Симонас Кайрис в списъка за издирване. В базата данни на руското МВР са включени над сто длъжностни лица и политици от Източна Европа, срещу които са образувани наказателни дела заради разрушаването на съветски паметници в техните страни. Сред тях са две трети от представителите в литовския парламент, градските съвети на литовските Рига, Клайпеда и Вилнюс в Литва, Луцк и Ровно в Украйна и кметът на полския град Валбжих.
Естонското правителство съобщи миналото лято, че започва кампания по демонтиране на такива монументи, а за целта беше създадена комисия по паметниците, която да организира демонтажа или да замени надписите върху костниците с неутрални. Комисията установи, че в страната има 322 монумента със съветска символика и отбеляза 244, които трябва да се премахнат. До този момент Естония е демонтирала 56 паметника. През ноември началникът на руското следствие Александър Бастрикин нареди да се разследват плановете на Естония за сваляне на съветски паметници и да посочат хората, причастни към съответните решения.
В съседна Литва до октомври 2022 г. бяха разрушени много паметници на съветски войници от Втората световна война заради действията на Русия в Украйна. В Клайпеда през юли бе демонтиран голям военен мемориал на мястото, където са погребани около 700 войници от Червената армия, включително седем Герои на Съветския съюз.
През 2016 г. полското правителство, начело с „Право и справедливост“, забрани паметниците, които публично пропагандират комунизма, а изключение бе предвидено за монументите от частните колекции и за онези от тях, които служат за научни или образователни цели, както и за разположените в гробища. След като Русия нахлу в Украйна бяха демонтирани 25 монумента.
От 1991 г., когато се разпадна Съветския съюз, до днес, в страните от Източна Европа са демонтирани повече от 4000 съветски паметника, десетки хиляди символи като сърпа и чука са свалени от фасадите, стотици хиляди улици са преименувани, а от сградите са премахнати възпоменателните табели.
В България най-проблемен се оказа демонтажът на Паметника на съветската армия, който е известен и с името Монумент на окупационната червена армия (МОЧА). През декември започна „разглобяването“ на монумента, което беше съпроводено с протести на политици и граждани. Тогава говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заплаши страната ни с последствия и подчерта, че паметникът „се изпраща на бунището на историята от евроатлантиците фашисти“.
„България отново, както неведнъж се е случвало, избира грешната страна на историята. Самата тя ще трябва изцяло да плати последствията от това срамно решение“, написа във Фейсбук Посолството на Русия в София, цитирайки говорителката Мария Захарова.
Въпросът за съветските паметници е доста чувствителна тема, особено в България. В балтийските страни, Чехия и Полша събарянето на тези монументи се приема по-скоро като добро решение, защото на Съветския съюз се гледа повече като на окупатор, отколкото като на освободител. Още повече, че непрекъснатите претенции на Русия всички да са й благодарни за края на Втората световна война, при положение, че никой никога не е отричал ключовата роля на Червената армия за разгрома на Третия райх, взеха да дразнят все повече бившите соц. държави.
Друг е въпросът, че тези паметници са изградени, когато на страните е бил наложен режим, от който се е освободила и самата Русия, така че символиката на тези монументи е съвършено чужда на днешните европейски граждани. Много източноевропейци вече не припознават наратива от следвоенното време за героичното освобождение от Червената армия. Разбира се, в Източна Европа има и много хора, които смятат, че не бива да се бяга от историята, без значение каква е тя. Затова решението е създаване на музеи на тази епоха, където да са събрани всички артефакти и който желае от носталгия или с образователна цел да може да ги посети.
Паметниците са жива връзка с историята, но не е необходимо, нито нормално източноевропейските страни в 21 век са имат повече съветски паметници, отколкото на своите национални герои. А и Москва, вместо да се сърди, да осъзнае, че времената се променят и преклонението пред нея вече не е задължително.
