Шпионската група на “Резидента” пак марширува към съда

Резидента

Групата на “Резидента”, заподозряна в шпионаж в полза на Русия, се сдоби отново с обвинителен акт. Днес от Военно-окръжна прокуратура – София информираха, че във Софийския военен съд повторно е внесен обвинителен акт по дело за извършени престъпления по глава Първа от Особената част на Наказателния кодекс (Престъпления против Републиката).

Става въпрос за случая, огласен от тогава главния прокурор Иван Гешев през март 2021г., когато бяха задържани шестима души, сред които имаше бивши и настоящи служители на военното разузнаване. Те са обвинени в шпионаж в полза на Русия.

В информацията на военната прокуратура се посочва, че на съд са предадени шест лица. Те са привлечени към наказателна отговорност за това, че са членували в група за шпионство, за събиране с цел издаване на чужда държава на информация, представляваща държавна тайна и за поставяне в услуга на чужда държава, за да ѝ служат като шпиони. Според събраните по досъдебното производство доказателства три от лицата са разгласявали чуждестранна класифицирана информация с военен характер.

Като ръководител на групата на съд е предаден бивш отговорен служител във военното разузнаване. В продължение на години той е подбирал лица, заемащи ключови постове, с достъп до класифицирана информация на Република България и нейни партньори от НАТО и ЕС.

Членовете на групата са се възползвали от служебното си положение, за да събират класифицирана, служебна и друга съществена информация, представляваща интерес за чуждото разузнаване и срещу заплащане предавали информацията на ръководителя на групата. Впоследствие той и съпругата му са я предоставяли на служител от посолството на чуждата държава в гр. София.

В групата, разкрита в средата на март 2021 г., са участвали двама действащи офицери от служба “Военно разузнаване”, един ръководител на дирекция в Министерство на отбраната и един ръководен служител в администрацията на Народното събрание. Другите двама членове на групата са цивилни лица.

По досъдебното производство са събрани доказателства в значителен обем. Извършени са компютърно-технически, дактилоскопни, почеркови, лицево-идентификационни и др. експертизи, уточняват от прокуратурата.

Предстои съдът да насрочи разпоредително заседание по делото.

През 2021 г. стана известно, че под псевдонимът “Резидент” се крие 74-годишният о.р.полк. Иван Илиев, който до 2016 г. е заемал ръководен пост в Служба “Военно разузнаване” към министъра на отбраната. Според прокуратурата той е организатор и ръководител на предполагаемата шпионска група. Той бил преподавател по дисциплини с оперативна насоченост към службата, завършил военно образование в България и чужбина, включително разузнавателна школа към руското Главно разузнавателно управление (ГРУ).

Според разследващите ролята на посредник при предаването на информация и пари между него и неназован служител на

руското посолство в София е била поета от съпругата на “резидента” – Галина Илиева.

За нея стана известно единствено, че притежава руско и българско гражданство и “се ползва с доверието на руски дипломати”.

Като участник в групата беше посочен и бившият началник на регистратурата за класифицирана информация в Народното събрание Любомир Медаров, също бивш служител на военното разузнаване.

Останалите трима обвиняеми са служители на Министерството на отбраната (МО), като се твърдеше, че единият е зам.-началникът на бюджетната дирекция в МО полк. Петър Петков. За вторият се говореше, че е служител на военното разузнаване, като бил ангажиран с изготвянето на информации по линия на противодействие на хибридните заплахи и рискове и от Руската федерация. Третият Димитър Влахов също бил военен разузнавач и “участник в мисии в състава на български военни контингенти зад граница”.

Тогавашният главен прокурор Иван Гешев сравни групата на “Резидента” с т.нар. “Петорка от Кеймбридж” – легендарен случай на петима британски студенти, вербувани от СССР през 30-те години на XX век. През ноември 2021 г. българската петорка влезе в съда, но една година по късно, през март 2022 г. делото катастрофира във Boeннo –  aпeлaтивния cъд, който пoтвъpди peшeниeтo нa Софийския военен съд  зa пpeĸpaтявaнe нa  съдебното производство по шпионската афера. Според втopaтa инcтaнция oт oбвинитeлния aĸт нe cтaвa яcнo c ĸaĸви cвoи дeйcтвия  петимата ca шпионирали. Според военните магистрати в досъдебното производство ca извъpшeни  cъщecтвeни пpoцecyaлни нapyшeния,  които са застрашили правотото на защита на обвиняемите. Пoд пpeдлoг за секретност нa aдвoĸaтитe нe било пpeдcтaвeнo пocтaнoвлeниe зa пpивличaнe ĸъм нaĸaзaтeлнa oтгoвopнocт, нeщo ĸoeтo e cъщecтвeнa пpeчĸa дa ce  opгaнизиpa зaщитaтa нa oбвиняeмитe.

Boeннo -aпeлaтивният cъд пoтвъpди тогава и пpoмeнeнaтa мяpĸa зa нeoтĸлонение “задържане под стража”  c “парична гаранция”  oт 2000 лева, като след една година в ареста полк. Илия Илиев, съпругата му Галина Илиева, полк. Петър Петров, полк.Любомир Медаров и Димитър Влахов, служител във военно разузнаване излязоха на cвoбoдa.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст