Бившият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков не спира да повтаря, че в еврозоната се влиза само на първи януари и никога по друго време на годината. И понеже няма как да се справим с критерия „инфлация” за тази година, зимната еврозона – от първи януари 2025 г., е изпуснат влак. Можело да се надяваме на Нова година 2026-та, ама по-вероятно било 2027-ма.
Да, ама сегашното управляващо мнозинство нещо не вярва на Дянковата експертиза. Според него истината е малко по друга – досега не е правено, но не е забранено да се прави.
„Инфлацията е предимно външно зададен показател. Не може да се управлява от държавна политика. Има 50% шанс тя да спадне и да влезем в еврозоната от 1 януари 2025 г.”, казва депутатът от ПП–ДБ Георги Ганев. По думите му в момента сме извън критерия за влизане, но се приближаваме до него, тъй като “към май тази година данните най-вероятно ще покажат, че сме по-близо”.
Ганев “отваря” и една незабелязана досега вратичка. България може да поиска конвергентен доклад не както е по „закон брюкселски” в средата на годината, а във всеки един момент. Той взима предвид данните до последния възможен момент преди финализирането му.
Между другото, преди дни премиерът заговори за сценарий, при който еврото може и да не стане официална валута в България от 1 януари 2025 г, каквато индикативна дата си определи правителството. “Няма нищо фатално, ако стане не от 1 януари, а от 1 юли и това е възможно. Датата не е сакрална, сакрално е да имаме ясна посока и да работим по нея”, обяви Николай Денков.
Данните към декември показват, че България не отговаря на критерия за ценова стабилност. Той предполага средногодишната инфлация, наблюдавана за период от една година преди оценката, да не надвишава с 1.5 процентни пункта тази на трите държави – членки на Европейския съюз, с най-добри показатели в тази област.
При сравнението обаче нерядко се случва отделни страни, които твърде много се отклоняват от общата тенденция и имат необичайно ниска инфлация, да бъдат изключвани при оценката. Например през 2022 г., когато се оценяваше готовността на Хърватия да приеме еврото, бяха изключени Португалия и Малта. През 2014 г. пък в доклада от сметките са изключени България, Гърция и Кипър, “тъй като темповете им на инфлация се отклоняват значително от средните за еврозоната и включването им би повлияло неоправдано на референтната стойност и следователно на справедливостта на критерия”.
Колкото до нашия случай сега, стъпвайки на показателите към момента, би трябвало да се изключат около половината държави от ЕС. Тоест дори при добро стечение на обстоятелствата в следващите месеци бройката да спадне до 6-7, пак ще се наложи твърде видимо изкривяване на Маастрихтския критерий.
В Брюксел и във Франкфурт (EЦБ) не отхвърлят категорично лекото примижаване по случая България. Те загатват, че има възможности за някакви изключения, както беше с Хърватия, но те трябва да са в рамките на нещо разумно.
Денков явна така е разбрал сигналите им: “… няма гаранция, че ще успеем до лятото, когато ще излезе докладът, но имам много силна увереност, че до края на годината ние всъщност ще изпълним и този критерии. Въпросът е кога точно ще стане”.
С две думи, ако правилно разбираме тактиката на правителството: натискаме поскъпването колкото можем и към края на годината искаме Конвергентен доклад, който ни пропуска през иглени уши.