Догонване на поскъпването или по-кротко с индексациите

догонване на поскъпването

Когато инфлацията расте и доходите я следват, това се казва „догонване на поскъпването”.  А допълнителните средства за заплати и пенсии – „индексации”

Какво става с „индексациите”?

Една част от парите отиват директно на пазара. По-богатите си купуват дрончета и електронни книги,  а пенсионерите – повече и по-скъпи кренвирши.

Създава се

превес на търсенето над предлагането.

Което стимулира търговците да вдигат цените.

Друга част от парите влизат в банките под формата на добрия стар депозит. А трета част остават по къщите като отложено потребление, което никой не знае кога ще се активира. Ако не бъдат изхвърлени през  терасите на телефонни измамници, разбира се.

Значи догонването на инфлацията ражда инфлация. Доколко и как – това е въпрос за Нобелова награда по икономика.

Ето тенденцията, очертана от Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Заплатите продължават да растат с бързи темпове през последните три месеца на 2023-та. Общо за икономиката ръстът спрямо последното тримесечие на миналата година е 13.0 процента. През декември средната заплата в секторите на информационните и комуникационните технологии надмина 5000 лева, а в енергетиката и финансовите услуги вече е трайно над 3000 лева. В София средната заплата с включени премии през последното тримесечие вече е над 3000 лева, при средно за цялата страна над 2200 лева.

Гръмко звучи и констатацията на Богданов : „Точно за 6 години средната заплата в България се удвоява (от последното тримесечие на 2017 г.) За последните 12 месеца ръстът на заплатите е близо 3 пъти по-висок от инфлацията”. Тоест

заплатите не догонват инфлацията, те я изпреварват

с три обиколки.

До тук добре. Кампаниите имат – дават. Но държавата дали разпределя изработени пари или такива на цената на нови дългове? Което пък значи отложена инфлация.

Заплатите в България ще растат над два пъти по-бързо от инфлацията през 2024 година. Очакваният ръст е 9%, докато средногодишната инфлация ще се установи на нива от 4 процента, предвижда глобалният лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes) в регулярния си доклад за нашата страна. Така макар ръстът на възнагражденията да се забавя в сравнение с очакваните 13,5% за 2023-та, те ще изпреварват убедително увеличението на цените.  

Все пак

анализаторите на Allianz Trade предвиждат

по-малък ръст на потребителските разходи – едва 2% за 2024 г. спрямо 5,5% и 3,7% съответно през 2023-та и 2022-ра, когато те бяха ключов фактор за развитието на българската икономика.

Домакинствата ще бъдат по-консервативни в харченето заради по-малкото увеличение на заплатите и от друга страна заради нарастващите лихви и по-неблагоприятните условия за кредити, се отбелязва в анализа.

Бизнес средата в нашата страна е оценена като „адекватна с някои неотстранени слабости“. Сред основните предизвикателства пред българската икономика експертите за поредна година посочват нерешените проблеми с корупцията и ефективността на съдебната система, нестабилността на правителството и общественото недоволство от стандарта на живот. Те обръщат внимание и на уязвимостта от външноикономически сътресения заради голямата ни експортна зависимост.

Има обаче и едни други хора, които са за

непрекъснатото вдигане на  заплатите

– профсъюзите. Те са пресметнали, че издръжката на едно 3-членно семейство през миналата година се е увеличила в сравнение с 2022-ра със 156 лева. Сумата необходима на домакинство е приблизително 2600 лв. нетен доход месечно. Но две трети от българите получават заплата, която е под необходимия минимум за издръжка. Което означавало, че те нямат необходимите средства, за да живеят без лишения според българския стандарт. Това показва анализът на наблюдаваните потребителски цени и заплатата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2023 г., подготвен от експертите на КНСБ.

Хората на Пламен Димитров твърдят,

че увеличението на цените при хранителните стоки за 2022-ра е било 26% и те са продължили да растат с малко над 7% за 2023 година, достигайки една висока база, от която после отново са тръгнали нагоре.

Поскъпват тъкмо стоките от първа необходимост и дори при затихваща обща инфлация цените при тях са продължили да се увеличават, констатират синдикатите.

„За сравнение човек на минимална работна заплата в Германия може да си купи същите тези наблюдавани стоки общо 32 пъти, в Нидерландия 30 пъти, в Испания 24 пъти. По тревожното е, че темповете на изменение в покупателната способност задълбочават различията в доходите между България и работещите в останалите страни от ЕС“, изтъква Пламен Димитров.

Това са профсъюзните истини.

Но в икономиката, особено когато е пазарна, сиромахомилството е забранено.

Когато цените растат, доходите трябва да ги догонват. Но не и да ги изпреварват. И второ, с първостепнна важност- 

заплатите да растат срещу увеличена производителност,

за да се яде реален хляб, а не виртуален.

Наред с това никакво разхвърляне на калпак. Който е заслужил с работата си – получава. Другите е необходимо да се напънат.

Колкото до хората с фиксирани доходи – пенсионери, инвалиди, майки, за тях има система за социални помощи, която също трябва да бъде персонифицирана, защото у нас не работи добре.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли решението на депутатите да излязат в предизборна "ваканция", въпреки че според новата Конституция те трябваше да работят и да контролират служебния кабинет?

Подкаст