Само в рамките на 48 часа, т. нар. бизнесмени от южната ни съседка – Анастасиос Дикос и Йоаким Каламарис направиха за резил патрона си – милиардерът Джон Кустас, накараха т. нар. медии да рецитират четири-пет старателно подбрани манипулации и принудиха българските магистрати и депутати да си говорят сами, докато гонят бели мишки по тавана.
Нали всички, дори и правнуците ни са наясно с поуката от оня древен виц – за компютрите и компотите? Нищо, мазохистично ще си го припомним, защото обитателите на две трети от днешните медии хал хабер си нямат за него и поради тази причина ще се наложи да им го припомняме денонощно. Не, че сме чак толкоз велики, а защото е нужно за себеуважението на професията и в името на Правило № 1 в журналистиката… от 180-200 години:
дори и в най-долнопробния булеварден парцал да работиш,
първата ти работа е да провериш достоверен ли е източника ти на информация.
Та, вицът е от края на 70-те години на миналия век и гласи следното „нещо“:
Попитали Радио „Ереван“ (т.е. арменския поп): Вярно ли е, че сме изнесли 250 000 компютъра за Япония?
Светкавично Радио „Ереван“ отговорило: Не са компютри, а са компоти! И не сте ги изнесли, а са ви ги върнали!!!
Същата работа е и с озлочестените от българската държава (в лицето на слугите на Темида в софийските прокуратури и съдилища) гръцки бизнесмени Анастасиос Дикос и Йоаким Каламарис.
Според волеизлиянията им в публичното пространство, заключени между фундаменталното интервю на Дикос пред „24 часа“ в сряда (14 февруари) призори – около 7 часа, и разгромната тирада на Каламарис в ефира на „Нова телевизия“ в четвъртък заран (16 февруари), през периода 2022-2023 г. те са жертва на организирана престъпна група, която иска да им открадне имот и бизнес проект за 25 милиона евро.
И, за да не влизаме в обувките на колегите, рецитирайки наизуст кой каквото ни бил доказал (уж), започваме да разнищваме мистерията по схемата „Казана дума – хвърлен камък!“ (или „Голям залък лапни, голяма дума не казвай!“).
Цитат от интервюто на Дикос пред „24 часа“:
„… – Каква е вашата собственост в “София Ринг мол” и в ИКЕА?
– В “Ринг мол” ние притежаваме 50 процента от собствеността, а в ИКЕА сме съдружници със собствениците на франчайза за ИКЕА за Балканите, които също са гръцка компания.
За да се укрупни този голям парцел, за който ви говоря, са изкупувани много малки имоти по отделно от 2001 до 2010 година от д-р Джон Кустас, който е собственик на “Данаос девелопмент”. След като са изкупени всичките имоти, са обособени 4 големи парцела. Единият е продаден на ИКЕА. Върху втория се построява в съдружие “София Ринг мол”.
В третия сме дали имота срещу обезщетение
В четвъртия парцел идеята ни беше също да се построят жилищни сгради с вече успешна политика на строителство срещу обезщетение.
– Колко голям е този имот?
– Този имот е 52 хиляди квадратни метра. С РЗП 1.2 той достига застрояване над 92 хиляди квадратни метра. Когато търсихме партньор, с който да изградим сградите, се появиха едни господа от “Евромастър”, които са търговци, араби с мнимо получено българско гражданство. Подписахме предварителен договор с тях и в момента, в който те трябваше да ни представят проекта, те ни заявяват, че визата за проектиране, под която те вече са се подписали без забележки, е негодна.
– Защо е негодна?
– Не ни обясняват. Казват, че имало писмо от главния архитект на София, в което се казвало, че визата е негодна. Започваме да ровим и да търсим на какво може да се основават техните претенции и установяваме, че проблемът идва от две къщи, които са в съседство с нашия имот.
Едната къща е собственост на Георги Дончев, автомобилен състезател, а другата е на Фиданка Йоневска, високопоставен служител на НАП. Тези две къщи между другото са незаконни.
Първо те отводняват в нашия терен, което е незаконно.
Второ, оградата им е над 2.20 метра.
Трето, имат постройки, залепени за оградата, за което трябва да имат разрешение от нас.
Четвърто, имат басейн, за който няма абсолютно никакви документи.
Пето, имат охранителни камери върху нашия терен.
Шесто, имат водопровод, който не е заснет от “Софийска вода”, така че те крадяха вода. Имат мачтов трафопост до къщите, който в началото не беше с уредена документация…“
Така… Традицията повелява да започнем отзад напред, т.е. от днес към вчера, но традициите нали са за това – да бъдат нарушавани? Значи започваме в хронологичен порядък.
Никой не трябва да се съмнява, че не си говорим наизуст. Това са хартиените доказателства за правотата на всяко наше изречение. Купчинката е висока около педя и и половина. Дигиталните ни основания са някъде около 2 гигабайта. И “тръгват” от 2006-2007 г., когато тогавашния кмет на София обеща на все още милиардера, че ще му закара метрото до ИКЕА-ата, ама после… един не чул, друг не видял, на трети му малко, на четвърти хич не му стигат…
Не е ясно г-н Дикос как е с паметта, но фирмата му „Данаос Дивелопмънт“
не е съсобственик нито на „Ринг мол“, нито на „ИКЕА“.
Да, тези „етикети“ важат за г-н Кустас, но за лицето Дикос изобщо не се отнасят – нито пряко, нито косвено. Най-малкото, защото той е назначен за управител на „Данаос Дивелопмънт“ година и половина след началото на бизнеса с двете ливади между „Ринг мол“-а и „Симеоновския лифт“. След като през 2019 г. е свършил една мръсна работа (без извинения и без кавички), която граничи и с документните престъпления, и с въвеждането в заблуждение, и в корумпиране на общински служители.
Както и да е, продължаваме нататък.
„Този имот“ не е 52 000 декара, а малко повече. Защо – засега ще спестим подробности, защото ако опишем
съвместната далавера между „Данаос Дивелопмънт“ и главния архитект на Столична община,
както и общинарските „хонорари“, плащани от 2007 г. с една едничка цел – метрото да бъде закарано до „ИКЕА“ – ще има да си пишем оттук…. до края на света.
Арабският рекет не е рекет, защото четиримата братя от Ливан живеят в България от 30-40 години, имат български бизнес от 30 години и плащат годишно по 3-4 милиона данъци и осигуровки. И понеже те имат и развиват поне 7-8 собствени бранда, които продават в 10-15 европейски държави, защо ли им трябва да рекетират някакви си гърци за 52 декара земя, за чието съществуване те изобщо не са предполагали?
Точно така – в дъното на нещата е другата „арабска жертва“ – Йоаким Каламарис. Той запознава Дикос и братята Баша, той пише договора между тях, той избира архитекта и пише договора им, след което… сключва комисионерски договори с всички по трасето – с Дикос, с братята Баша, с архитекта Добрев.
И… голямото “гръцко” доене започва с идеята да е всеки ден и всеки час! Ама не би. Защото
този път южните ни псевдосъседи не случват на пациенти.
Ха, забравихме „бензинджията“ Димов, дето жена му – Фиданка – използвала служебното си положение в НАП, за да рекетира – в своя и на конкубината си полза – клетия милиардер.
Пълна простотия. За сведение на Дикос и Каламарис, въпросния „бензинджия“ Димов никога не е имал никакво намерение да краде имот и бизнес за 25 милиона евро. По простата причина, че ако запретне ръкави, ще купи и „ИКЕА“, и „Ринг мол“, и „Морени резидънс“ (първата ливада), и празната „ливанска“ поляна. Било наведнъж, било на части. И хич няма да се замисли, защото
тия “обекти” ще му легнат някъде около 10-15 процента от декларираните приходи.
Защото, и с това завършваме уводната ни част в изясняването на скандала, фирмата на Димов всяка година декларира средно по 2.3 милиарда лева приходи от оперативна дейност и плаща по около 50 милиона корпоративен данък.
Всъщност, гръцкият милиардер Кустас дали има представа, че неговия представител Дикос вече е продал скандалните 52 декара на себе си? За смешните 2.9 милиона лева, които трябва да бъдат платени – чудно на кого ли? – през 2025 година?
Дали трябва да ровим из интернет мрежите, за да видим с очите си как един квадратен метър там върви по 250-350 евро? След което да изчислим с колко по-евтино
жертвата Дикос продава на себе си земята на милиардера Кустос.
Спестяваме усилията – псевдосделката е поне с 15 милиона евро по-евтина от средните пазарни стойности. И то по схема, която граничи с документните престъпления: фирмата купувач е регистрирана на 29 декември, сделката е изповядана пред нотариус на 30 декември, а в качествата им на продавач и купувач се явяват… Дикос и Дикос. Веднъж като продавача “Данаос Дивелопмънт”, веднъж като купувача “Данаос Инвестмънт”. И това, ако не е шизофрения, здраве му кажи. И пий едно в памет на Джоузеф Хелър, на “Параграф 22” и на логическия абсурд “Виждам всичко двойно”!
Да, и понеже наистина прекалихме с обема, едно просто уравнение за решаване: като как така Дикос и Каламарис ще са жертви на прокурорски и съдебен рекет, след като интересите на единия ги защитава Александър Червеняков – син на червената юридическа легенда Младен Червеняков, а другия ползва услугите на
кантората на Иван Демерджиев,
бивш служебен министър на вътрешните работи и заместник-правосъден министър?
За дъщерята на другата червена легенда – Любен Корнезов, и за нейната роля в поредния резил, ще стана дума по-нататък. Те дали са съучастници в колективното затваряне на очи пред издевателствата, познати като набеждаване пред надлежен орган на властта”?
За фундаменталната роля на главния архитект на София Здравко Здравков и стройно подредените мафиотски структури, разкатаващи здравето и нервите на обикновените данъкоплатци чрез манипулативни и корупционни видоизменения на Общия устройствен план – също!
Бойкоооо, що не им прекара на гърците метрото още през 2007-2009 г., бре? Знаеш ли колко хора щяха бял ден да видят?
Очаквайте епизод 2: “Мафията на архитектите е като българо-съветската дружба – вечна и нерушима!”
