Франция затяга бюджетната дисциплина с редукция на разходи за 10 млрд. евро

Франция затяга бюджетната дисциплина

Френското правителство обещава да ореже още 10 млрд. евро от тазгодишния си бюджет защото по-слабият икономически растеж прави предишните фискални планове неизпълними. По-голямата част от Европа е в период на хилав растеж, а очакванията за френското стопанство са за едва 1% увеличение на БВП през тази година, показват ревизираните прогнози на кабинета на Манюел Макрон, огласени ня 19 февруари – под предишните 1.4%, заложени като база за бюджет 2024-а.

“По-ниският растеж означава по-ниски данъчни постъпления, така че правителството трябва да харчи по-малко”, заявил на пресконференция френският министър на финансите Брюно льо Мер.

В тазгодишният бюджет на французите вече са включени редукции в размер на грубо 16 млрд. евро, повечето от които ще дойдат от отмяната на енергийните субсидии. Неоходими са обаче допълнителни икономии, за да се изпълни ангажимента за намаляване на бюджетния дефицит до 4.4% през 2024-а.

Льо Мер обещава да не качва данъците, за да запълни дупката, представяйки мярката като постоянен политически избор, към който се придържа Париж от 2017-а насам. “Понижихме налозите и няма да се отклоним от тази линия, защото френският народ не може да понесе повече данъци”, категоричен е френският финансист №1.

Плановете за бюджетни редукции идват под натиска на световните рейтингови агенции и на националните финансови и счетоводни надзорници за изпълнение на обещанията за орязване на дефицита, което във Франция се случва по-бавно отколкото в повечето други държави от Европейския съюз. Брюксел вече обяви решението си да възстанови ревизирани фискални правила, които отмени заради пандемията и войната в Украйна. Анализатори пък смятат, че Франция има най-слаб шанс измежду четирите водещи икономики на еврозоната да успее да изпълни новите годишни целеви нормативи за снижаване на публичния дълг и ограничаване на разходите.

Половината от новите икономии за 10 млрд. евро трябва да дойдат от министерствата под формата на по-ниски разходи за наемане на служители, за обществени поръчки, пътувания и издръжка на офиси. Останалата част ще е от отмяна на програми, включително субсидии за ремонти на жилища, целящи ограничаване на въглеродните емисии и за международни помощи. Разходите за здравеопазване и за местните управи няма да бъдат засегнати от икономиите, обещава Льо Мер. Ревизия на бюджета може да се направи през лятото, ако се наложат още редукции.

Влошаването на икономическата перспектива е лоша новина за президента Макрон, който постави стимулирането на растежа и намаляването на хронично високата безработица в центъра на политическия си дневен ред още когато спечели първия си мандат през 2017 година. Той прокара подкрепящи бизнеса реформи като увеличение на възрастта за пенсиониране и намаление на обществените осигуровки и същевременно харчеше ударно по време на пандемията и на енергийната криза, за да защити домакинствата и компаниите. Слабият растеж обаче обърна низходящата тенденция на безработицата и тя се повиши от 7.1% в края на 2022-а до 7.5% в края на 2023-а, успоредно с влошаването на публичните финанси.

Рейтинговата агенция “Фич рейтингс” вече понижи кредитната оценка на Франция от “АА” на “АА-” със стабилна перспектива. “Стандард енд Пуърс” запази френския рейтинг на “АА” и ще го преразгледа през април. Кредитните агенции посочват, че поредица от френски правителства са се борили да орежат публичните разходи, отчасти заради обществената съпротива срещу структурните реформи. Макрон пък често разчиташе на държавни подаяния, за да успокои общественото недоволство и стачките.

В началото на февруари правителството обеща отстъпки за грубо 400 млн. евро на фермерите, за да ги убеди да спрат протестите, които заплашваха да блокират и Париж. Френският кабинет повиши и разходите за ключови приоритети като отбрана и помощ за Украйна срещу руското нашествие, включително и обещаните на 17 февруари 3 млрд. евро в рамките на Мюнхенската конференция за сигурността. Финансовото ведомство твърди, че част от средствата за Киев вече са били заделени в бюджета, а останалите ще дойдат от редуцирането на други разходни пера.

Френският бюджет за отбрана е нараснал с 40% в номинално изражение – до 413 млрд. евро, за периода 2024-2030-а в сравнение с предишния седемгодишен диапазон.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст