ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Иван Ченчев с декларация за българите в Западните покрайнини

Иван Ченчев, българите в Западните покрайнини бсп

Депутатът от “БСП за България” Иван Ченчев направи декларация, посветена на българите в Западните покрайнини. Той поясни, че е бил в Босилеград на отбелязването на 151-годишнината от обесването на Дякона Васил Левски. Според него местните там водят битка за българското си самосъзнание, но са изоставени.

Причината – от началото на 2024 г. дейностите на българските общности в Западните Балкани няма да се финансират по Българския план за развитие и хуманитарна помощ. Във връзка с тази промяна до българските институции са били изпратени три тревожни писма – от Александър Димитров – председател на сдружение “Глас” в Босилеград и от Иван Николов -председател на културно-информационния център в същия град.

Те са предупредили, че без тази помощ на българските сдружения в Сърбия ще им се наложи да преустановят дейността си.

Според Иван Ченчев и неговата парламентарна група новата мярка противоречи не само на целите на Българския план за развитие и хуманитарна помощ, но и на ангажиментите на външно министерство за подпомагане на българските общности зад граница.

Ченчев разказа и как на 19 февруари сутринта, на граничния пункт “Олтоманци” автомобили на българските институции, в които са пътували техни представители за честването на годишнината, са били претърсвани. От една от колите са били иззети календари и тефтери, с мотив, че са пропагандни.

След това в Босилеград – на самото отбелязване на годишнината представителите на общината направили изявление в един час, а българите – в друг. Много от тях обаче останали по домовете си от страх, че ще бъдат преследвани. Ченчев се оплака, че неговият паспорт е бил сниман от граничния полицай.

Депутатът от “БСП за България” прочете текст на Евгени Серафимов от Кюстендил, написан по повод една инициатива на българите от Босилеград – със стари обувки да покажат на местните сръбски власти, че носят България в сърцата си и че те ще ги чакат, за да ги обуят в бащината си къща.

Кръстопът като място за избор. Кръстопът като място за размисъл. Кръстопът като място за равносметка. От кръстопътя винаги тръгват четири пътища, но само един от тях води в бащината къща. На кръстопътя имаш цели три причини да си тръгнеш и само една причина да останеш.

Кръстопът като място за срещи. Кръстопът като място за раздяла. На път се тръгва само с един чифт обувки, другите ги оставаш да те чакат. Колко обувки чакат по таваните и мазетата? Годините минават, а обувките се трупат. Планина от обувки. Лавина от спомени. Днес и ние сме на кръстопът. Сигурно ще тръгнем. В куфара няма много място. Ще вземем само един чифт обувки. Другите ще ги оставим да ни чакат. Дали ще се върнем? Дали още ще ни стават? Дали ще ги обуем отново?

На кръстопът сме. Кръстопът като място на изпитание. Преди нас колко си тръгнаха? Колко останаха? Колко се върнаха? Кръстопът като място за спомен. Кръстопът като място за надежда. И не забравяйте- има четири посоки, но само една води в бащината къща.”

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст