Четирима от десет души в у нас имат познати, жертви на домашно насилие. Според 18% от българите има случаи, в които домашното насилие е заслужено. А за 13% удрянето на шамар не представлява домашно насилие.
Това показва проучване на „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“. Изследването е реализирано в периода между 17 и 24 януари 2024 година чрез пряко полустандартизирано интервю “лице в лице” с таблет сред 1016 пълнолетни българи.
Изследването регистрира висока чувствителност към домашното насилие – 82% от участниците смятат, че то е сериозен проблем за българското общество. Над две трети (69%) са на мнение, че има форми на агресия в семейството, които се приемат за нормални в обществото ни.
Един от десет души (11%) в България смята, че има форми на домашно насилие, които могат да бъдат оправдани.
Близо половината от българите (48%) твърдят, че проблемите в семейните отношение трябва да се разрешават само в семейството. Наблюдава се разлика в мнението на мъжете и жените – при мъжете превес има подкрепата за твърдението, докато по-голям дял от жените изразяват несъгласие.
Регистрират се форми на агресия, които остават подценени за част от обществото. Една пета (20%) от респондентите са на мнение, че проявите на ревност са признак на любов. Според 15% е нормално да проверяваш телефона/чатовете и обажданията на партньора си. С това са съгласни по-често мъжете, отколкото жените, както и ниско образованите.
Една четвърт (25%) определят като неприемливо поддържането на приятелски отношения с противоположния пол, когато си обвързан. Тези консервативни нагласи са по-характерни за мъжете, хората над 60 години, ниско образованите и жителите на малките градове и селата.
Според 25% обидите, псувните и заплахите не са форма на домашно насилие.
Близо една пета (18%) смятат, че има случаи, в които домашното насилие е заслужено, а 11% – че жертвите на домашно насилие сами са си виновни.
Според една четвърт (25%) контролът върху начина на обличане не е форма на домашно насилие.
13% твърдят, че заплахите, социалната изолация/ограничаването на контактите, включително и удрянето на шамар, не се включват към графата „домашно насилие“.
Сексуалният контакт без желание на партньора в най-голяма степен се разпознава като форма на домашно насилие. Въпреки това, 7% от обществото не го приема като такова.
Сред водещите фактори за насилието според българите са злоупотребата с алкохол и наркотици (81%), психологически проблеми (64%) и финансови затруднения/зависимост (60%).
4 от 10 души признават, че се е случвало на техен близък/близка или познат/позната да бъде обект на домашно насилие. Това споделят близо половината (48%) от жените.
Мнозинството от респондентите (55%) по-скоро или изцяло не вярва, че полицията и правосъдната система в България могат да се справят с домашното насилие. Този дял се препокрива с дела на хората, които се определят като неинформирани по отношение на правните мерки, които може да се предприемат при случаи на домашно насилие.
Малко над две трети от българите (67%) считат, че са необходими законодателни промени, с които да се увеличи наказанието при случаи на домашно насилие.
