След проваления опит за възкресяване на премахнатия с конституционните промени Пленум на Висшия съдебен съвет на дневен ред е неговото реновиране. Сега пък Съдийската и Прокурорската колегии на съвета ще бъдат посочени изрично в Закона за съдебната власт като юридически лица първостепенни разпоредители с бюджетни средства. Целта е да се решат проблемите с правосубектността и правоприемствеността на двете колегии, за да няма спънки с усвояването на средства по европейски проекти.
Именно това е в дъното на натиска, който кадровиците оказват върху депутатите след приемането на промените в конституцията, с които Пленумът на ВСС беше премахнат. Предложените от некоалицията и гласувани от парламентарната правна комисия промени в съдебния закон гласят:
„Ал. 1. До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската колегия и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, съответно на Висш прокурорски съвет по Конституцията на Република България, с изключение на правомощията по чл. 130б, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2 от Конституцията на Република България. До избор на нов Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет общото събрание по чл. 130б от Конституцията на Република България изпълнява функциите по чл. 30, ал. 2, с изключение на правомощията, изрично възложени на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет с чл. 130б от Конституцията на Република България.
Ал. 2. За прилагане на разпоредбата на § 23, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 2023 г.) съдийската и прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет при изпълнение на функциите им на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет са юридически лица със седалища в София. Те се представляват от един от изборните им членове, определен с решение на съответния съвет.
Ал. 3. Съдийската и прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет при осъществяване на правомощията им на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет са първостепенни разпоредители с бюджет по смисъла на Закона за публичните финанси.
Ал. 4. Съдийската или прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет при осъществяване на функциите им съответно на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет заместват пленума на досегашния Висш съдебен съвет във всички права и задължения по сключените договори в съответствие с правомощията им по § 1, ал. 3“.
Дебатът в парламентарната правна комисия по темата се оказа обаче поредната законотворческа пародия. Първо депутати коментираха, че подобно на отхвърленото след вето на президента Румен Радев предишно предложението това е също за временно уреждане начина на работа на съвета до приемането на нов състав на кадровия орган. А след като опозицията не предложила нищо в тази насока, стигнали до извода че няма друг начин, по който въпросът да бъде решен за периода до новия избор.
Оказа се, че въпреки отправените покани до ВСС, Прокуратурата, двете върховни съдилища и правосъдното министерство, представители е изпратило само последното. За капак стана ясно, че предложението изобщо не е обсъждано с кадровия орган на съдебната власт, поради което вносителите нямали представа какво е неговото становище. След което върхът на сладоледа дойде с появата на опасения, че отново може да стане грешка и да се стигна до ново президентско вето. За гарнитура отново беше приведен и доводът за нарушаване на парламентарния правилник, понеже възлагането на нови правомощия на общото събрание на двете съдебни колегии е извън предмета на проекта за Наказателно-процесуалния кодекс, през които са предложени.
В този сюблимен момент в залата дотърча запъхтяна членката на ВСС Атанаска Дишева, след което депутатите й дадоха време “да си поеме глътка въздух“, преди да чуят мнението й за проекта. А тя свой ред ги опроверга с оценката, че той не разрешава проблема с правосубектността и правоприемството във ВСС. Тъкмо затова трябвало двете му колегии да бъдат признати за юридически лица, което било предложено от правосъдното министерство още след дебата във ВСС в края на миналата година. Предложение, за което депутатите буквално бяха забравили, та се наложи спешно да го търсят из архива.
“В този вариант се дава разяснение как да бъдат разпределени правомощия и по Конституция това е допустимо. Но нито този текст, нито Конституцията, нито ЗСВ решават въпросите за липсващата правосубектност на двете колегии. А от уреждането на въпроса за правосубектността, ще бъде уреден и въпросът и за това кой е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Предложеният текст изглежда като да не противоречи на Конституцията, но той не дава отговор кой има правомощие да взема решения и как да бъдат представлявани двете колегии, които действат като ВСС и ВПС“, анализира Дишева.
В крайна сметка въпросното предложение беше открито и предвид категоричната позиция на Дишева предложението й беше прието. Променен беше и отнеслият също президентско вето текст в НПК, който ограничаваше права на обвиняемите при разглеждането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното производство. Той гласеше, че на обвиняемия и неговата защита ще се предоставят само доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение задържане под стража. Новата редакция е: „Съдът предоставя на обвиняемия и на неговия защитник възможност да се запознаят с всички събрани до момента доказателства по делото“.
Отхвърлено беше обаче предложението на ПП-ДБ за премахване на разпоредбата в съдебния закон, даваща правомощие на главния прокурор и неговите заместници писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол. Мотивът за отказа е, че този текст не е предмет на президентското вето, но реално срещу премахването на това правомощие стои твърдо ръководството на прокуратурата.