Атанас Славов отчете 2.5 пъти увеличаване на молбите от Турция за българско гражданство

Атанас Славов

Разгледаните от Турция молби за българско гражданство на основание родител или произход са се увеличили 2.5 пъти за последните три години. Това отчете министърът на правосъдието Атанас Славов в отговор на въпрос на народния представител от “Възраждане” Петър Петров.

Славов обърна внимание, че независимо от увеличението, в Съвета по гражданството, който разглежда въпросните молби, административният капацитет се е запазил абсолютно същият и това би трябвало да се отчете, когато парламентът обсъжда на второ четене промените в Закона за българското гражданство.

Въпросът на Петър Петров пък се отнасяше до това дали министърът може да обясни на какво се дължи увеличаването на молбите от Турция за българско гражданство и дали то не е свързано с провежданите парламентарни избори в периода 2021 – 2023 година. Депутатът от “Възраждане” искаше да знае и какви предложения е направил министърът на правосъдието по отношение на Закона за българското гражданство.

Министър Славов изнесе конкретна статистика: през 2020 г. образуваните преписки по молби за получаване на българско гражднаство от страна на турски граждани на основание “родител – българин” – са били 657 броя, а на основание – “български произход” – са били само три.

През 2021 г. тези – на основание “родител” са 1595 броя, а на база произход – 36 броя. През 2022 г. в първата категория са 3017 заявки, а на база български произход – 14 броя. През 2023 г. заявките на база родител са 6179 броя, а на база произход – 52 броя.

В същото време правосъдният министър отчете, че уважените молби през 2022 г. са били 965 броя, а през 2023 г. – 1466 броя.

По отношение на процедурата Славов обясни, че тя минава през Съвета по гражданството към министерството на правосъдието. Той уточни, че тя само се администрира от ведомството му, като той, в качеството си на министър, няма правомощия да реши кой да бъде предложен за придобиване на гражданство и кой да получи отказ.

Правосъдният министър обясни, че Съветът по гражданството е съставен от различни органи, като представителите от екипа му са само двама души – един негов заместник-министър, който председателства структурата, и един негов представител. Другите са членове на МВР, МВнР, МРРБ, МТСП, МЗ и МИР, като освен тях има и представители на Държавната агенция “Национална сигурност”, на Изпълнителната агенция за българите в чужбина и на Държавната агенция за бежанците.

Не на последно място по всяка преписка за придобиване на българско гражданство трябва да бъде получено становище от МВР и от ДАНС и ако то не е положително, това е отразено в протокола и в доклада на Съвета по гражданството, които министърът на правосъдието подписва и изпраща на вицепрезидента за издаване на указ.

Петър Петров реагира на изнесената статистика с думите, че не поставя под съмнение акуратността на данните, но би искал българското общество да е спокойно, защото миналата седмица в публичното пространство била изнесена информация за хиляди преписки по повод съмнения за фалшиви документи, подадени за българско гражданство. Именно за да разсее тези съмнения, Петров поставил питането. Народният представител добави и че се предвижда въвеждане на задължително доказване на владеенето на български език, с цел намаляване на възможностите за злоупотреби.

От своя страна Атанас Славов уточни, че министерството на правосъдието не разполага със собствена експертиза, с която да провери истинността на документите и всеки път, когато възникне съмнение за фалшификация, преписката се изпраща за изследване в Националния институт по криминалистика (НИК) на Министерството на вътрешните работи.

През 2023 г. по общо 3738 преписки е имало съмнения за истинността на документите и те са били насочени към института. На база неговите заключения са били подадени сигнали до главния прокурор и до Софийската градска прокуратура. Така те са получили информация за 102 лица, за които е установено, че част от документите, които са предоставили с молба за получаване на българско гражданство, са били фалшиви.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст