ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Бавно догонваме богата Европа

богата Европа

Колко скоро България може да стане част от „богата Европа“? С каква скорост може да компенсира следващите 10 пункта изоставане, така че да прескочи прага от 70% от средноевропейското ниво на БВП на човек? Това пита главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов във Фейсбук.

Словакия постига този скок за 4 години – присъединяването към ЕС и еврозоната и привличането на големи автомобилни производители са в центъра на тази крачка до 2008 година. Естония е още по-забележителен пример – само три години до 2007 година. Румъния, с която много често се сравняваме, също направи бърз скок – за три години до 2019-та.

Евростат отчете, че икономиката на България към 2022 г. вече генерира 62% от средния за ЕС брутен вътрешен продукт на човек от населението, претеглен според паритета на покупателната способност. Това е най-често използвания индикатор за международни сравнения, който в нашия случай е мерило за сближаването с по-богатите държави в ядрото на общия европейски пазар. Накратко – „догонихме“ с 12 процентни пункта за последните пет години, което е доста добре на фона на 13 пункта в Румъния и 10 пункта в Литва и Полша.

Какви са тези 70%, що за кота е това? Този дял често отделя страните в ОИСР, правителствата с инвестиционен кредитен рейтинг, страните с добри постижения в индексите за качество на живот и добре функциониращи здравеопазване и образование, съчетано с по-малки неравенства и относително малък дял граждани в крайни материални лишения, общества със свободни медии и критичност към фалшиви новини, наличие на поне няколко глобално добри университета и така нататък.

България е кандидат за членство в ОИСР. Междувременно стана ясно, че по предварителни изчисления икономиките на страните, които членуват в организацията, са нараснали общо с 0.4% през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо предишните три месеца. През третото тримесечие беше регистрирано увеличение на брутния вътрешен продукт с 0,5%, се казва в съобщението на базираната в Париж организация, което означава забавяне на ръста.

Растежът на БВП в страните от Г-7 също се забави до 0.4% през октомври-декември, след като се повиши с 0.5% през юли-септември.

БВП на Обединеното кралство и Япония се свиват съответно с 0.3% и 0.1%, като за второ поредно тримесечие се регистрира отрицателна динамика, което отговаря на техническото определение за рецесия. Германската икономика се сви с 0.1% след две тримесечия на нулев растеж.

В САЩ икономическият растеж се забави до 0.8% от 1.2%, а във Франция се наблюдава стагнация за второ поредно тримесечие.

В края на 2023 г. темпът на икономически растеж на страните от ОИСР се забави до 1.6% от 2.9% година по-рано, а 10 държави, за които има данни, регистрират рецесия. Най-ярък икономически спад се наблюдава в Естония – с 3 процента.

Така че конюнктурно погледнато забавянето на растежа в ОИСР може би снижава летвата, която сме длъжни да прескочим.

И още един показател. Според данните на Евростат най-ниски нива на действително индивидуално потребление на глава от населението са регистрирани в България (31% под средното за ЕС) и Унгария (29% под средното за ЕС), следвани от Хърватия и Латвия (-24%) и Словакия (-23%). Същевременно България е държавата от Евросъюза, в която нивото на действителното индивидуално потребление се е увеличило най-много – до 69% от средното за ЕС през 2022 г. от 60% през 2020-та.

Стандартът на живот у нас нараства всяка година средно с около 2%, което според експерти е недостатъчно, за да догоним средната покупателна способност в общността.

“Нашият темп на ръст трябва да бъде поне двойно по-висок от техния. Тъй като техните 2% ръст на заплатите в Германия е много повече като пари в номинално изражение отколкото 10% ръст на заплатите в България”, каза Любослав Костов, гл. икономист в КНСБ.

Доклад на Световната банка от края на миналата година показва, че ако България продължи да бележи ръст с темпове, близки до тези преди пандемията, БВП на глава от населението няма да успее в обозримо бъдеще да се доближи до средните за ЕС нива.

“Ние, за да догоним по-бързо, трябва да сме по-конкуретноспособни. Ставаш такъв, когато имаш повече знания, когато имаш повече инвестиран капитал, т.е. имаш индустриални зони, които да приемат нов инвеститор”, изтъква Петър Ганев, ст. изследовател в Института за пазарна икономика.

Други фактори са производителността, данъчната система и човешкия капитал. В противен случай прогнозата е икономическият растеж да се забави допълнително до 1.25% до 2050 година. А при амбициозни реформи растежът би се ускорил над 4%, показва анализа на Световната банка.

“Ако догонваш 10 години и после имаш макроикономически крах, както Гърция, това носи временно забогатяване и после пак проблеми”, отбелязва Ганев.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли решението на депутатите да излязат в предизборна "ваканция", въпреки че според новата Конституция те трябваше да работят и да контролират служебния кабинет?

Подкаст