Европейският съюз (ЕС) е заложил амбициозна задача в новия си план за отбрана – до 2035-а половината от купените отбранителни системи да са в рамките на блока – сериозен завой в тенденцията да разчита основно на внос от трети държави. Коренният обрат е част от Стратегията за европейската отбранителна индустрия, която включва съвместни инвестиции, мерки за гарантирани доставки на жизнено важни елементи и промени на кредитната политика на Европейската инвестиционна банка. Той е наложен от последните геополитически събития, най-вече войната в Украйна, накарала ЕС да осъзнае необходимостта от изграждането на собствени възможности за сигурност. Очаква се Европейската комисия да представи новата стратегия, която все още може да претърпи промени, през идните седмици.
“Развитието на геополитическите събития посочват неотложната нужда за Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност и да е готова да се справи ефективно с целия спектър от заплахи, на които е изложена”, пишело в проекто-документа, който са прочели репортери на агенция “Блумбърг”.
Предложенията в отбранителната стратегия включват, както следва:
- минимален праг за съвместно закупуване на отбранителни съоръжения и обръщане на тренда за придобиването им от доставчици извън ЕС, гарантиращ, че между една трета и една втора от стойността на отбранителния пазар на общността е представен от вътрешноблокови търговски сделки;
- механизъм, гарантиращ, че жизнено важни доставки могат да се увеличат в случай на недостиг или криза и че критични зависимости от трети държави могат да се идентифицират незабавно;
- по-широк достъп на отбранителния бранш до финансиране и до финансови програми на ЕС и създаване на нови партньорства за отбрана и сигурност;
- откриване на водещи проекти, към които да се насочат усилия и ресурси.
Освен войната в съседна Украйна, ЕС и страните членки са изложени и на хибридни заплахи като кибер-атаки, саботажи и злоумишлени и подривни действия срещу важна инфраструктура. ЕС трябва да започне масово производство на отбранителни съоръжения като муниции и дронове, е посочено още в стратегията. И трябва да защити достъпа си до морското, въздушното, виртуалното и космическото пространство.
Тези задачи изискват съвместни инвестиции и общи поръчки и покупки, а не доставки на готово оборудване от трети държави, ако ЕС е готов да направи преход от реакция при извънредни ситуации към състояние на готовност.
ЕК ще предложи да се създаде и нов орган за координиране на инвестициите, който да подобри сътрудничеството между държавите членки и ЕК. Той ще осъществява надзор и върху основни продукти и продоволствени вериги.
Брюксел предлага също да се идентифицират важни проекти като кибер-щит – интегрирана европейска система за въздушна и противоракетна защита, разработване на сензори, позволяващи на общността да откриват, анализират и отговарят на заплахи в космоса и охрана на жизнено важна инфраструктура.
За да засили сътрудничеството, Брюксел предлага и нов правен инструмент, наречен Европейска програма за въоръжаване, който да стандартизира и опростява процедурите за възлагане на обществени поръчки и възможностите за финансиране, включително данъчни отстъпки и опции за страните членки на ЕС да използват отпуснати от блока безвъзмездни средства като обезпечения за облигационни емисии.
Централно място в новата стратегия е отредено на партньорствата, по-специално чрез засилено сътрудничество с НАТО и чрез създаването на по-тесни връзки с Украйна в отбранителния сектор, включително и възможност да се позволи на Киев да участва в съвместни дейности като страна членка.
Съединените щати настояват отдавна Европа да харчи повече пари за отбрана – въпрос, който беше в центъра на дискусиите и на годишната конференция за сигурността в Мюнхен след заплахата на бившия американски президент Доналд Тръмп да не защитава членки на НАТО, които не правят достатъчно разходи за военни цели. Което издига като основен приоритет създаването на регионални шампиони в тази сфера и премахване на препятствията пред трансграничните сливания и поглъщания.
Комбинираният военен бюджет на 27-е страни от ЕС трябва да се увеличи до 350 млрд. евро през тази година – с две трети повече от размера му през 2021-а. Числото, което не включва Обединеното кралство, надхвърля повече от два пъти заявените от Русия инвестиции от 140 млрд. щ. долара и е по-голямо от миналогодишния военен бюджет на Китай от 224 млрд. долара.
Проблемът е, че в много случаи военното производство е затворено в рамките на националните бюджети и фрагментирано между често срещащи се конкурентни технически оферти и спецификации. Премахването на дублиращите се предложения може да спестява на ЕС по 24.5 млрд. евро на година, показва изследване на Европейския парламент от 2023-а. Тази сума може да скочи до 75.5 млрд. евро годишно, ако държавите от блока обединят научноизследователската и развойната си дейност, покупките на оръжия и дори някои войскови части.